Валутата на милиони: Как и къде се роди символът на еврото?

За последните 17 години милиони хора се разплащат с евро. Стойносттта на монетите, с които човек може да си купи кафе в по-голямата част на Европа, постоянно се мени.

Стойността на еврото обаче се изразява не само във финансовото му измерение. Малко са валутите, които са изковани с политически идеализъм и такава амцибия. Дори и в Европа, тресяща се от вътрешни рокади и разклатена от Brexit.

Еврото, наистина, е една от най-младите валути в света, но замисълът му е пренасян в десетилетия, а "рождението" щателно описано. История на десетки срещи, преговори, договори и още повече срещи на политици и обществени служители. На историците ще им е трудно да посочат кога точно е замислено еврото, но още по-трудно ще е да се определи как валутата се е сдобила със знакът си, с който е позната по света, пише BBC.

Името на еврото е избрано в Мадрид през 1995 г., предложено от белгийски учител, който владеел универсалния език есперанто. Думичката "euro" надделяла над редица други предложения, включително шекспирово романтичното "дукат". В крайна сметка надделяло изискването, че името трябва да бъде еднакво на всички езици.

За разлика от символите на други валути, които са естествено появили се с времето, символът на еврото, какъвто го познаваме, е решен от комисия.

Имало три изисквания - трябва да е лесно разпознаваем символ на Европа, да прилича на съвременните символи и да бъде лесен за изписване на ръка.

Служители на Европейската комисия създали 30 варианта, които по-късно били отсяти до 10. Накрая останали два знака и се паднало на председателя на ЕК Жак Сантер и Ив-Тибо де Силги, комисарят по икономически и финансови въпроси, да изберат от двата символа.

Когато през декември 1996 г. сегашния знак на еврото бил разкрит, вече несъществуващият вестник "The European" го описва като "прецизен и сигурен, като постмодернистичен претцел".

За всички останали обаче бил объркващ. Голямо "С", напречно пресечено от две хоризонтални линии?

Всъщност, знакът бил вдъхновен от древногръцкия символ епсилон. Препратка към люлката на европейската цивилизация и историческа последователност, както и напомнящо за е - първата буква от Европа".

През 2010 г. тази препратка се оказа особено иронична, когато гръцката икономическа криза разклати цялата еврозона.