След изборите: Тройна коалиция с център БСП или ГЕРБ

БСП получава 26% от гласовете на избирателите, ГЕРБ - 24 на сто. На трето, четвърто и пето място се класират съответно Обединените патриоти (7.2%), ДПС (5.7%) и новата формация „Воля“ (4.3%) на Веселин Марешки. Това показват данните на агенция АФИС от проучване, проведено между 23 и 27 февруари сред 1200 души и финансирано със собствени средства.

Според созиолозите на старта на кампанията за поредните парламентарни избори картината изглежда все по-объркана.

Още две формации са със спорни шансове за успех, но не може да се изключи влизането им в следващия парламент. Това са коалициите "Реформаторски блок – Глас народен“ (3.8%) и "АБВ – Движение 21“ (2.8%).

Останалите участници, между които "Да, България“ (1.1%), "ДОСТ – НПСД" (07%), "Нова република“ (0.6%) и прочие сборно получават подкрепата на 6.2% от избирателите.
 
При досегашния развой на кампанията не е ясно коя партия ще бъде първа сила. Която и да е тя, на този етап не може да се твърди, че тя ще образува самостоятелно мнозинство. БСП и ГЕРБ ще разполагат с приблизително по около 35% от местата, а останалите 30% ще бъдат поделени от влезлите по-малки партии.

Сигурни засега са Обединените патриоти (10% от прескочилите изборната бариера), ДПС (8%), Воля (6%)  и коалицията "Реформаторски блок – Глас народен“ (5%).

Нито една от по-малките парламентарни групи обаче няма да може да добави недостигащите около 15%, за да осигури двойна коалиция за пълно мнозинство с една от двете водещи политически сили. Така че към датата на изследването (края на февруари) се очертава възможност само за тройна коалиция с център, сформиран било около БСП, било около ГЕРБ.

Хипотезата за "голяма коалиция“ е теоретически допустима, но двете големи партии ще платят тежка цена в очите на обществото. Само 9% от населението предпочита този вариант пред останалите: лявоцентристка (26%), дясноцентристка (29%) или нови избори (25%), сочат данните на "Афис"
 
В хода на кампанията прогнозата за БСП и "Воля“ може да се промени в положителна посока, тъй като след президентските избори двете формации показват възходяща тенденция в подкрепата за тях. Затова е възможно задачата за съставяне на кабинет да се окаже по-проста. Но това зависи, повече отколкото на предишни избори, от личностите и програмните намерения. Ако на президентския вот се прояви желанието за наказание на управляващите, то на парламентарните избори главна роля ще играят визиите за бъдещето.

За ГЕРБ е по-изгодно да убеди повече избиратели да не поемат риска на промяната, а за БСП – да очертае, че тя е реалистична. Още не е ясно, кой надделява.

Избирателите дават известно предимство на идеите на БСП в сферата на здравеопазването (8%), образованието (6%), правата на наемните работници (4%), и увеличението на заетостта (2%). Обратно, преобладават тези, които смятат, че ГЕРБ има предимство по отношение на бежанската криза (5%),  икономическия растеж (3%), международните отношения (3%) и борбата с престъпността (3%). Разликите обаче не са големи.

Решението на избирателя не е облекчено от анонсите при старта на кампанията. 80% не вярват в обещанието за заплата от 1500 лв. (което съмнение не е чудно, имайки предвид, че 80% от реалните заплати са под тази стойност). 77% не вярват в обещанието за средна пенсия от 700 лв., а 61% – в обещанието за средна пенсия от 700 лбв. 66% не вярват на плановете за безлихвени жилищни кредити за млади семейства. 55% не вярват, че доходите над 10 000 лв. реално ще бъдат облагани с данък от 20%. 47% се съмняват в осъществимостта на идеята за единни учебници по всеки предмет. 51% не са убедени, че бюджетът ще заделя по 50 лв. за всяко дете при един работещ родител.

Единственото намерение, което звучи сравнително убедително, е за запазването на плоския данък. 43% очакват това да се случи.

По-важното е, че голяма част от привържениците на различните партии трудно разпознават кое обещание на коя партия принадлежи. Например на предложенията за 1500 лв. заплата, за допълнителни детски от 50 лв. и диференцираната данъчна ставка вярват почти толкова привърженици на БСП, колкото и на ГЕРБ, въпреки че първото предложение е на ГЕРБ, а другите две са на БСП. Това объркване е обяснимо както с умереността на предложенията на БСП за вдигане на доходите, така и с факта, че десните партии до миналата есен решително се противопоставяха на инициативи за повищаване на пенсиите и заплатите.
 
Освен на социалната карта, на тези избори партиите залагат и на патриотичната кауза. Повечето от коалициите вече съдържат думата „България“ в името си. Това е обяснимо с нестабилността в геополитиката, с появилите се идеи за защита на родната индустрия и земеделие и с бежанската криза.  37% мислят, че ЕС върви към разделяне, а 15% - към консолидация. 31% мислят, че България не трябва да ратифицира СЕТА, а 17% са на обратното мнение. По измерението „патриотизъм“ най-големи предимства имат БСП (средно 4.9 от 10 възможни степени), следвана от ОП и ГЕРБ (4.3). Значимо по-ниска оценка за „патриотизъм“ имат РБ (3.1), ВОЛЯ (2.9) и ДПС (1.8).

Данните показват най-висока мобилизация при БСП и ДПС, особено ниска при малките и новите партии, и средна при управлявалите досега партии. Помолени да оценят вероятността лично те да гласуват по скала от 0 до 10, първите две партии посочват средно 9 бала, Обединените патриоти, ГЕРБ и РБ – между 8.7 и 7.9, а по-малките – между 5.0 и 7.3. Намеренията на привържениците на ВОЛЯ са сравнително избистрени – оценката им е средно 8.6.  

В случай, че се стигне до нови избори в рамките на тази година е важно да се отбележат дълговременните тенденции. Сравнението с предишния вот през 2014 г. показва общ отлив на избиратели от управляващите и прилив към нови партии и досегашната опозиция. Само 2/3 от електората на ГЕРБ през 2014 г. имат нагласа повторно да гласуват за същата партия. Останалите са склонни или да не гласуват, или да предпочетат други партии: „Воля“, БСП или Обединените патриоти.

Само 54% от гласувалите за Реформаторския блок през 2014 г.  ще повторят избора си. Част от останалите се ориентират към ГЕРБ, "Да, България“ и „Нова република“ и дори към БСП.

БСП запазва значителна част от твърдото ядро от предишните избори за НС (88%) и е на път да прибави към него бивши избиратели на ГЕРБ, на АБВ и на по-рано негласували. Предишните избиратели на АБВ се разделят приблизително наполовина между АБВ и БСП.

Много малка част от избирателите на ДПС заявяват намерение да подкрепят коалицията на отцепилата се от Движението ДОСТ (около 1 десета). Следва да се отбележи, „е за първи път в анкетна ситуация привържениците и на ДПС и на ДОСТ по-често от обичайното избягват да декларират електоралните си намерения. Едва преброяването на гласовете ще покаже реалните възможности на ДОСТ.

Новата партия „Воля“ на Веселин Марешки набира близо половината от потенциала си за сметка на ГЕРБ и по-малко – от „България без цензура“ на Бареков – 10% и Патриотичния фронт (ПФ) – 11%.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Проучването е проведено между 23 и 27. Интервюирани са „лице в лице“ 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за мнението на всички лица с избирателни права. Проучването е финансирано със собствени средства на Агенция „АФИС“.