Живот под полицейска защита: Сестрата на убитата жена в Костенец

Надя Шишкова, която е учителка в българското училище във Вашингтон, вече втора седмица е под полицейска защита в България, след като нейната сестра Милена беше жестоко убита в Костенец. Заподозрян е приятелят на жената, но полицията още не може да го открие.

“На 10 май получих обаждане по телефона от другата ни сестра, че Милена е била нападната в дома си и убита. На следващия ден купихме билети с цялото ми семейство и дойдохме в България”, каза в интервю за BG VOICE Надя, която полицията укрива и пази към този момент.

“Той беше обсебен от нея. Никой не очакваше, че този човек ще психяса, казва Надя. – Той е човек на крайностите, но това е шокиращо – как я е нападнал в дома й! Тя е намерена със завързани ръце и убита по особено жесток начин Като резултат от това семейството е под полицейска защита до залавянето на Стоян, защото той се е превърнал в масов убиец.”

След убийството на Милена Шишкова в Костенец беше извършено още едно – труп на мъж е намерен на метри от дома на 43-годишния Зайков няколко дни след като откриват тялото на жената. Убитият 42-годишен мъж е трети братовчед на издирвания и е живеел в близост до дома му. Открит е с огнестрелна рана в брадата.

20 дни минаха: Издирването на Зайков – различно от PR акциите

Докато издирването на Зайков продължава, животът на роднините на Милена е в застой.

“Не можем да се приберем вкъщи, не можем да извършим погребение, нито можем да работим, да изкарваме пари и да си плащаме сметките. В безизходица сме, защото всичко е в едно замръзнало състояние и в едно блато, от което няма излизане. Не могат да освободят тялото, защото не могат да заловят убиеца, не могат да намерят и оръжието”, разказва Надя.

14-годишният син на Милена, който открил тялото, е бил разпитван в продължение на часове в полицията. След това разпитват и Надя, която казва, че върху семейството се оказва огромен натиск от полицията. “Една психоложка дори ме обвини, че укривам информация от нея, с много груб маниер и ужасно поведение. Тя казала в прав текст на сестра ми – заради вас не можем да хванем убиеца. Все едно ние го укриваме, а нали ние сме жертвите”, разказва Надя за сблъсъка с българските следователи.

“Тя от много време не желаеше да живее със Стоян, опитваше се да го напусне. Но той я тероризираше, имаше психически тормоз от негова страна. Всеки път, когато тя събереше кураж да се разделят, той я принуждаваше да се върне. Заплашваше я, че ще се самоубие, че не може без нея да живее”, казва Надя. Но според полицията Зайков не убива себе си, а майката на детето им.

“Той в миналото се е крил повече от две години от властите, когато е бил в предишно нарушение на закона. Той е неоткриваем. Много ресурс са въвлекли полицията и би трябвало да го хванат. Той е изпечен в това да се укрива”, обяснява Надя.

Докато Зайков е в неизвестност, двете живи сестри и майка им заедно с 14-годишния син на Милена, дъщерята на Надя и малкото бебе на третата сестра са под защитата на полицията. Трябвало да се местят вече няколко пъти, единия път, защото се наложило да извикат Бърза помощ за майка им и така локацията им била компрометирана.

“Ние се местим вече три пъти. Един ден местене с всички деца, багаж, коли, бронежилетки е просто ужас за всички”, разказва Надя, която не крие добрите думи за охраняващите ги полицаи.

“Много съм впечатлена от професионализма им – толкова са добри, загрижени. Те са на невероятно ниво. Опитват се всячески да помогнат. Шефът им идва на всеки няколко дни да проверява как сме, от какво имаме нужда. Изпращат психоложка за децата и тя им носи подаръци. Хората са много добри, но ситуацията е абсурдна”, казва Надя.

Семейството има нужда от финансова помощ, затова и приятелите на българката във Вашингтон започнали кампания за дарения. Само за самолетни билети досега са похарчили над 7 хиляди долара и трябва да купят билети за обратно на Надя и дъщеря й, предстои операция на щитовидната жлеза на третата сестра. Докато са в програмата за защита на свидетелите, никой не може да работи, а след това ще трябва заедно да се грижат за 14-годишния син на Надя, който остава сирак.

“Държавата поема голямата част от разходите – по охраната и сигурността. Но има една част, която ние трябва да заплатим – престоя и храната, които се плащат като на хотелски начала, обяснява Надя. – Държа се за последното зрънце надежда – моите приятели от Вашингтон, които ме подкрепят.”

Надя иска час по-скоро да могат да изпратят Милена в последния й път и да има някакъв завършек, след който да започне процесът на успокоение за семейството.

“Един кошмар, ужасно чувство е да се намираш в такъв момент на застой – не можеш ни напред, ни назад. Всички разчитаме, че скоро ще го заловят и да продължим живота си”, казва през сълзи Надя.