"Следобеден спринт" на младите обърнал хода на изборите

Повече млади хора и по-малко пенсионери са гласували на тези парламентарни избори в сравнение с вота през 2017 г.

Така във възрастта 18-30 г. през 2017 г. са гласували 14.9%, а на тези избори 18.2%. Повече сега са и гласувалите между 31-60 години - 57.7% срещу 55.4%. При хората над 60 години е обратно - преди 4 г. своя вот са дали 29.7%, а на 4 април - 24.2%.

По отношение на заетостта при работещите данните са 62.4% на тези избори срещу 60.8% през 2017 г. За незаетите съответно 17.4% и 14.8%. При пенсионерите дяловете са 18.3% и 24.4% през 2017 г.

Според социолозите това може да се дължи и на страха от ковид (една от причините за ниския вот на БСП), който препятства гласуването на възрастните хора. Друг фактор, при това основен, е политизацията на младите от протестите през лятото на 2020 г. насам, текла основно в социални медии.

Последните се оказаха и основен канал за комуникация в тази кампания. Това облагодетелства партии с млад или високообразован и работещ електорат.
 
Изчисленията на база екзит пол показват, че около 600 хиляди души са взели решението за кого ще гласуват между 1 и 4 април. Младите вотове са типичен непредвидим фактор, който обикновено решава в последните дни и дори часове. Младите гласуват следобед, за разлика от "твърдите" и зависимите гласоподаватели, посочват още анализаторите.

Този следобеден "спринт" е и обяснението за разликата с моментните снимки на електоралните нагласи няколко дни по-рано. Става дума за мобилизация в последните дни и в самия ден на вота.

При ДБ тази кампания в самия ден беше видима и организирана, а за партии като ИТН тя произтича от спецификата на младия електорат. Тези млади електорати, за разлика от възрастните, се влияят и лесно в самия ден от социалните медии. Затова и кампаниите от типа "излез и гласувай" се случват лесно именно в тези групи, а не сред възрастните, коментира още от "Галъп".

Екзитполът достига до Вас благодарение на БНТ, БНР, „Нова“ и „България он ер“.