За експлоатацията на слабите в "Нощна смяна"

"Нощна смяна" е българското предложение за "Оскар" за късометражен филм, обявиха организаторите на In The Palace. Това стана по време 17-ото издание на феста, което се проведе във Варна.

Режисьори на продукцията са Йордан Петков и Еди Шварц. Главните роли са поверени на Христо Петков, Александър Евгениев, Иво Кръстев, Петър Тосков и Биляна Казакова.

Историята ни среща с Антон, намиращ се в емоционален и житейски кръстопът. Героят решава да започне работа в нелегална мина за въглища.Нощите там са дълги, приятелствата траят кратко, а цената на измъкването от дупката е висока.

Как дойде идеята за Нощна смяна?

Йордан: Сценарият на "Нощна смяна" е основан на действителността и е базиран на много проучвания, срещи с истински хора и обиколки по истинските места, където този тип дейност се случва. Идеята започна по-скоро като литературна история, но в течение на проучванията по нея открихме една действителност и герои, които искаме да покажем на екран - максимално близо до онова, което наистина се случва с тях.

Еди: След всяка среща с хората и средата, която искахме да покажем, сценарият претърпяваше промени, които да го направят по-реалистичен и близък до истинността.

Има ли нещо специфично за мястото/културата/страната, което искахте да разкажете с този филм?

Йордан: За мен, една от темите на филма е експлоатацията на слабите от страна на силните и безнаказаността, с която това се случва - всеки ден, навсякъде около нас. Въпреки, че конкретиката на сюжета засяга нелегалния добив на въглища, надявам се той да излиза по-скоро като метафора на тези взаимоотношения. Героите са въвлечени в цикличност, за която отделната съдба не е толкова важна. Работниците идват и си отиват, a голямата машина за печалба продължава да работи.

Еди: Когато се прави един филм, всеки един от екипа влиза в процеса със своята лична мотивация. За мен, както за процеса по осъществяването на филма, така и за темата на "Нощна смяна", една от основните движещи сили е приятелството. Независимо от средата, в която живеем, ние винаги общуваме с хора от всякакъв характер. В част от тях разпознаваме съмишленици и тук нещата стават интересни, защото и средата в която ги намираме се изменя спрямо груповата ни динамика.

Какъв е смисълът да се прави кино днес?

Йордан: Такъв, какъвто е бил винаги - създаването на едно споделено преживяване, в което - ако сме си свършили работата добре - някой да открие нещо, което да не го остави безразличен. Вярвам силно в социалното кино и потенциала му да изважда и изследва въпроси за начините, по които живеем днес.

Еди: Когато гледам един филм, ако е направен увлекателно, успявам да съпреживея ситуациите през които преминават и главните герои. За мен интересното кино успява да ми представи различна гледна точка, понякога на познати ситуации, която евентуално ще ме обогати емоционално и ще ме направи по-разбиращ обкръжаващата ме среда.

Доколко сте ангажирани със съвременни въпроси, с които филмът е свързан - зелената сделка, енергийните източници, въглеродните емисии, климатичните промени и т.н.

Йордан: Всяка зима се възмущаваме на въздуха, който дишаме, след което с идването на пролетта сякаш забравяме за този проблем. Успоредно с това, до София все още предстои изграждането на завод за изгаряне на боклук. Мисля, че отговорът отново е свързан с “машината за печалба”. Съвремието ни е поставило икономиката над всичко - взаимоотношения, природа, достойнство - и ако не променим някои основни фундаменти, това ще ни изяде.

Еди: Абсолютно съм съгласен с казаното от Йордан. Докато живеем в града, ние сякаш живеем в един информационен балон, в който до година-две всички ще караме електрически автомобили. Реалността обаче е по-различна. Малко по-черна и изцапана със сажди. С “Нощна смяна” сме се опитали да покажем от къде идва електричеството, което използваме. Въпреки, че показваме най-ниското стъпало в тази индустрия, сме се опитали да покажем хората такива, каквито са - същите като нас, разполагащи със същата емоционална палитра, но с единствената разлика, че живеят извън този информационен балон.  

Какъв е потенциалът на филма от тук натам - какво мислите че би могло да постигне?

Йордан: Късометражното кино се среща с публиката основно по фестивали. Затова събития като In the Palace са толкова важни. Можем да се надяваме на добър фестивален живот, който да привлече вниманието и на разпространители - в България, телевизиите не излъчват късометражно кино, но по света това е търсено съдържание, за което има изградена и образована публика. Надяваме се филмът да има късмета да стигне до нея.

*Автор: Даниел Ненчев