"Антихриста" - "ПроНотомб"

Просто обожаваме Амели Нотомб. И новата й книга - "Антихриста".
27 фев 2008 19:50, Елена Пенева
"Антихриста" - "ПроНотомб"
Корица: Колибри

Ако вече си чел книга на Амели Нотомб, или ужасно ти е харесала, или едва ли повече ще й дадеш шанс. Честно казано, макар че съм противник на крайните мнения, напълно оправдавам твоето в случая.

И понеже съм от групата на харесващите авторката ще ти кажа, че хич не си сбъркал, като не си й дал втори шанс, ако не ти е допаднала на първо четене.

Защото тя има толкова уникален почерк, че съвсем лесно можеш да разпознаеш стила й и трудно - да намериш задължителните седем разлики с издаваното досега.

Затова ето тук ти казвам, че ако не я харесваш, просто спри да четеш този текст. Ако я харесваш, продължавай и научи малко повече за новата, пета издадена у нас нейна книга - “Антихриста”.

Ако пък не ти е попадала досега изобщо, ето какво трябва да знаеш: тя е белгийска писателка, родена в Япония, пише на френски в апартамент в Париж, всеки ден по 4 часа (започва преди изгрев слънце) и издава задължително по една книга годишно от 1992г (стига си броил – 5 на български и общо 16). Книгите й са чувствени, забавни и остроумни, а тя е наричана “детето чудо на френската литература от последното десетилетие”. Има десетки награди.

Новата й книга продължава необикновения й начин да разказва, анализира и фрагментира Аза. Този път го прави в монологична форма (за разлика от диалогичната в "Козметика на врага" или тази в трето лице в “Речник на собствените имена”). Разказът върви в първо лице от името на Бланш - затворена в себе си и самотна шестнайсетгодишна девойка, която води безцветно съществуване, потопена в света на книгите, далеч от бурните преживявания на връстниците си.

Тя малко прилича по странностите си и богатия вътрешен свят на Плектруда (“Речник на собствените имена”), но далеч я надминава в желанието си за тотална самота и в същото време – огромната неудовлетворенст от нея.

Големият й сблъсък с външния свят идва, когато в живота й връхлита безумната Христа – плоско, но жизнерадостно създание, чието присъствие се превръща в садистично и перверзно мъчение за страдащата Бланш.

Всъщност се превръща в мъчение и за читателите, които, ако не достигнат до някаква степен на идентификация с главния персонаж, със сигурност доста му съчувстват. Толкова, че в един момент да се усетят, че са стиснали юмруци и наистина имат нужда да поспрат за малко, за да се успокоят.

Разбира се, това не се случва. И не експлоадираш, защото Нотомб перфектно е изградила архитектониката на произведението.

Освен на практика, на чисто езиково и смислено ниво книгата предлага забавна и в същото време - блестяща интерпретация на идеите на модерната и класическата психонанлиза под формата на завъртян и реалистичен монолог и коментари.

Хубавото е, че всичко това е поднесено с изключително чувство за хумор, самоирония и кратки, ясни, четивни изречения в приемливите стотина страници, които се четат за има-няма 2 часа в трескаво очакване, нервно следене на сюжета, брутално изкушение да погледнеш какво става накрая и радостна превъзбуда от всеки обрат. Не задължително в този ред.

По удивителен начин авторката е преминала през доста теми – любов, пубертет, самооценка, сблъсъкът на аза и другия, спецификите на човешката рецепция и съставяне на мнение – изобщо - на гърба на бледата и незабележима Бланш, Нотомб е струпала доста багаж, с който постепенно тя се справя.

Както и в другите й книги, и тук присъства сблъсъкът на добро и зло в човека. Отново има от онези малки моменти, в които, в рамките на вътрешния монолог, спорят рогатото и крилатотото на двете рамена. Границите между тях, разбира се, са заличени и липсата на обективност в моралните категории води до абсолютното издигане в култ на принципа на относителността.

Но не се заблужавайте – погледът в книгата изобщо не се колебае. Всъщност Бланш откровено мрази Христа и издига в култ своята нова религия - “Антихриста”.

Краят, както обикновено ни изненадва в гръб, върти ни безцеремонно три пъти в кръг (360º ) и ни хвърля в неизвестното на съвсем нова галактика. Как точно – прочетете сами. Удоволствието от това 100% ще трае дълго след няколкото часа, в които няма да отделите поглед от книгата.

Издава: Колибри


Спонсорирано съдържание