Как руските шпиони набират, принуждават и управляват информатори?

Точно преди Нова година през 2024 г., докато много руснаци се обаждаха на семейството и приятелите си с пожелания за празниците, 21-годишен студент по компютърни науки, живеещ в Москва, получи съвсем различен вид поздрав.

"Съдбата продължава да те отдалечава от наказателно преследване, от армията. Надявам се всичко да се нареди", каза обаждащият се. След това пожеланията придобиха по-мрачен обрат: "Не забравяй родината си. И споделяй повече информация."

Студентът, когото POLITICO нарича Иван поради опасения за безопасността му, се почувствал сплашен, но не и изненадан.

През цялата година той е бил тормозен от същия мъж и негов колега - и двамата служители на руското разузнаване. Това започна 16 месеца по-рано, след като Иван бил задържан от тях и му беше предложена сделка: да информира за негови познати в антикремълски кръгове, много от които били избягали в чужбина.

Новогодишното обаждане било част от кеш от текстови съобщения и записани разговори между Иван и неговите служители, които са споделени с POLITICO.

Във време, когато Кремъл води разширяваща се кампания от саботаж и шпионаж в цяла Европа, те предлагат рядък документален поглед върху това как руските разузнавателни агенции набират, принуждават и управляват информатори.

Тъй като тази дългогодишна практика се простира отвъд границите на Русия, тя поставя нови предизвикателства пред европейските приемащи страни и техните разузнавателни агенции.

Разговорите, които се провели между лятото на 2023 и 2025 г., разкриват рутинна операция "добрия полицай, лошия полицай", за да се окаже натиск върху Иван да се внедри в онлайн комуникацията на опозиционна група и да докладва за дейността им в Европа от Москва.

Мъжете били жадни за привидно тривиални подробности и интересът им не се ограничавал само до руски граждани. Те искали и подробности за тези - руснаци или други - които помагат на емигранти в Европа, независимо дали са учители по езици или служители на външните министерства в страните, където дисидентите са намерили нов дом.

"Разберете кой е в Европа и в коя държава и кой им помага, включително специализирани организации", гласи едно съобщение.

Когато Иван разказал на един от кураторите за митинг в Берлин през ноември 2024 г., протестиращ срещу пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, агентът настоял за още:

"Казвам ви, опишете го, опишете го, изпратете ми доклад", написал той. "Не ме карайте да ви гоня."

"Вече знаем всичко, но бихме искали да знаем повече", гласи друго съобщение.

"Активи за еднократна употреба"

След пълномащабното нападение на Москва срещу Украйна стотици хиляди руснаци напуснаха страната, сред които и някои от най-гласовитите критици на Кремъл. В Европа те се надяваха да намерят безопасност. Вместо това те се превърнаха както в цели, така и в желани активи за руските служби за сигурност.

Докато голяма част от вниманието е насочено към "агенти за еднократна употреба", вербувани онлайн за актове на саботаж или вандализъм, разговорите, споделени от Иван, сочат към различна тактика: дългосрочното култивиране на информатори, вградени в самите опозиционни кръгове.

"Трябва да сме готови да живеем с това дълго време", казва Андрей Солдатов, водещ експерт по руското разузнаване.

Миналата година, в първото известно дело за шпионаж срещу руски политически дисидент в Европа след пълномащабното нахлуване в Украйна, Полша изправи пред съда Игор Рогов - опозиционен активист в изгнание, превърнал се в студент - в южния град Сосновец.

Властите обвиниха Рогов, че е свързан със заговор за бомбен атентат и че е шпионирал други руски изгнаници, както и полски държавни служители и университетски персонал, включително преподаватели по езици, които им помагаха да се установят в нов живот.

Според обвинителния акт Рогов е бил вербуван в Русия от федералната служба за сигурност (ФСБ) няколко години преди заминаването си и е продължил ролята си на информатор в изгнание. Адвокатът на Рогов отказа да коментира случая, но съдебни документи, видени от POLITICO, показват, че той е признал, че е работил за ФСБ.

За руските служби за сигурност изграждането на мрежи от информатори в изгнаническите кръгове има двойна цел, казва Солдатов.

Докато информаторите остават неразкрити, те могат да предоставят на Москва информация за местонахождението, личния живот и уязвимостите на критиците на Кремъл в момент, когато достъпът до тях е ограничен поради експулсирането на десетки руски шпиони. И ако информатор бъде заловен, както в случая с Рогов, това насърчава недоверието - както в активистките кръгове, така и между тях и приемащите ги страни.

"Както и да е, това е печеливша ситуация за всички", допълва Солдатов.

Докато Москва публично отхвърля изгнаните опозиционни фигури като маргинални и несъществени, вниманието, което им обръща, издава дълбока несигурност. В допълнение към усилията за инфилтрация, руските власти продължават да образуват наказателни производства срещу критици на Кремъл, дори задочно, като ги нарича "екстремисти" или "терористи".

Логиката на службите за сигурност, обяснява Солдатов, е, че докато днешните изгнаници може да изглеждат маловажни, такъв е бил и Владимир Ленин преди революциите от 1917 г., които свалиха тогавашния цар и повече от 300 години управление на Романови.

"От гледна точка на ФСБ, те не могат да си позволят дори 1% шанс тези хора един ден да подкопаят политическата стабилност на Русия или да застрашат властта на Путин", каза Солдатов.

"Не се опитвайте да ме правите на глупак"

Проблемите на Иван започнаха през лятото на 2023 г. Той току-що беше излязъл от мостика след кацане на летище "Шереметиево" в Москва - връщайки се от посещение при родителите си в руски град, който е на два часа и половина полет - когато към него се приближиха двама мъже в цивилни дрехи и двама униформени полицаи, които конфискуваха телефона и паспорта му.

Двамата мъже в цивилни дрехи се представиха като следователи по особено важни случаи, елитен отдел на ФСБ, натоварен с държавни престъпления. Те му показаха значките си, твърде бързо, за да ги види, и го отведоха до багажната лента.

Докато чакаха с Иван багажа му, те започнаха небрежно да го разпитват за личния му живот, студентските му дългове и родителите му.

"Неща, които можеха да разберат само от наблюдение на комуникацията ми", спомня си Иван. "Търсеха точки на натиск."

След това, в стая, използвана от летищната полиция, разговорът прие по-сериозен обрат. Двамата мъже го изправиха пред организационна схема с неговото име и снимка, както и тези на няколко негови познати, обвинявайки го, точно, че е принадлежал към младежката група "Весна".

Продемократичната група първоначално си беше изградила име със сатирични, медиагенични протести. През 2017 г. те проведоха "погребение за бъдещето на Русия" преди президентските избори, които дадоха на Путин още един мандат. Година по-късно те окачиха транспарант от мост в Санкт Петербург с надпис „"ова Световно първенство е изпълнено с кръв" преди финалите на футболния турнир, на който Русия беше домакин.

След пълномащабното нападение на Москва срещу Украйна, "Весна" се превърна в една от основните опозиционни сили в страната, помагайки за координирането и насърчаването на антивоенните и антикремълските протести.

Двамата агенти показаха на Иван и друг документ, който изглеждаше, че включва подчертани откъси от чат на "Весна" в Telegram, който беше изтрит, след като руски съд определи организацията като "екстремистка" през декември 2022 г.

Мъжете дадоха на Иван избор. Той можеше или да стане техен информатор, или да го отведат директно в затвора, където щеше да е изправен пред 15-годишна присъда за участие в "екстремистка" чат група.

След като Иван се съгласи с първия вариант, той беше накаран да подпише документ за неразкриване на информация и след това откаран до центъра на Москва в немаркирана кола, където беше освободен на метростанция.

"Ще ви пишем в Telegram", каза един от мъжете за сбогом.

Малко след това Иван получи първо съобщение с предложение за среща пред сградата, в която учеше, в това, което щеше да бъде първата от няколко срещи на четири очи. Агентите обаче поддържаха връзка с него предимно онлайн, чрез съобщения и обаждания в Telegram.

Един агент, висок и строен, пое почти братска роля, като даде семейни съвети на Иван, предложи да разреши "проблемите" с обучението му и предположи, че може да го предпази от повикване в руските въоръжени сили и изпращане да се бие в Украйна.

"Обсъдих го, никой няма да те вземе в армията", написа агентът в края на ноември 2024 г., очевидно опитвайки се да успокои опасенията на Иван, че ще бъде вербуван в армията. Случаят на Иван, обеща той, е под негов "личен контрол".

Другият агент, с по-набито телосложение, изглежда е бил натоварен със задачата да осигури спазване на изискванията чрез сплашване.

"Имахме големи надежди, че ще ни помогнете с информация, но въз основа на нашето взаимодействие, изглежда не споделяте това желание", написа той заплашително веднъж.

Веднъж, след като Иван многократно измисляше извинения да не се срещнат лично, агентът сякаш загуби търпение:

"Аз съм свестен човек, не се опитвай да ме правиш на глупак. Никой не бърза да се сприятелява с теб. Имаме обща работа!"

Поканата за бира, продължи той, е „за да те мотивира“ и да покаже, че „не сме животни и се нуждаем от твоята помощ, която досега не си ни предоставил“.

От време на време ролите се разменяха.

"Иване, моля те, по дяволите, погрижи се да намериш и възстановиш контакта с Весна, разбра ли?", каза първият агент по време на един от разговорите.

"Да, опитвам се, разбирам, добре", отговори Иван, ясно стресиран, което само сякаш допълнително да раздразни агента.

"За какво си нервен? Притискам ли те? Отпусни се. Дишай. Всичко ще бъде наред. Добре?"

"По-добре ми се обади бързо"

Двамата агенти не криеха какво търсят: информация за критиците на Кремъл, повечето от които са избягали в чужбина, за да избегнат затвора, тъй като Москва предприема мерки срещу несъгласието след инвазията си.

Работа на Иван беше да използва старите си връзки, за да проникне в новите им комуникационни канали и да информира за активистките мрежи и плановете им да протестират срещу Кремъл, независимо къде живеят.

"Активистите работят активно и постоянно вербуват", пише вторият агент. "Въпросът е да се разбере кои конкретни дейности се провеждат в кои страни."

Мъжете също така обучиха Иван как да спечели доверието на бившите си спътници.

"Пусни темата, че Русия е ужасна, мислиш да емигрираш", гласеше друго съобщение. "Попитай как и къде можеш да отидеш. Например къде са се установили момчетата, къде можеш да си намериш работа."

Това, което те не знаеха обаче, беше, че Иван е играл двойна игра от самото начало

В седмиците след задържането му, докато чака агентите да се свържат с него, психичното му здраве рязко се влоши, разказва той. Социалният му живот замря и той започна да се проваля от часовете си, докато размишляваше върху ситуацията си.

Сътрудничеството означаваше да предаде приятелите си и, както го виждаше, страната си. Вероятно това нямаше да донесе никаква реална полза. След като вече не беше полезен, агентите вероятно така или иначе щяха да го вкарат в затвора, разсъждаваше той.

Той реши да се довери на един от хората, които е трябвало да шпионира: Александър Кашеваров, активист на "Весна", живеещ в чужбина.

Заедно те измислили тактика: Активистът давал на Иван или невярна, или безобидна информация, която да предаде на своите служители, докато Иван осигурявал документите, за да избяга от Русия. (Кашеваров потвърди тази версия.)

В началото на 2025 г. той успял и след заобиколен път се озовал в Испания, където в момента чака убежище. За негова изненада, агентите първоначално сякаш не осъзнали, че е избягал.

"Започваш да ме изтощаваш. Никога не вдигаш телефона", написал първият агент пет месеца след заминаването на Иван. "Не ме принуждавай да идвам да те търся."

Няколко месеца по-късно те сякаш свързали точките.

"Защо замина за чужбина?", написал вторият агент. "По-добре ми се обади много бързо."

След това линията замлъкнала.

"Или системата им за проследяване не работи добре, или имат милион хора като мен и са решили просто да я изоставят", казва Иван. Той твърди, че не обвинява онези, които под натиск се подчиняват и стават информатори. "Глупаво е да се очаква всички да бъдат герои."

"Ценна цел"

Не е ясно колко успешна е била ФСБ в набирането на информатори в опозиционните кръгове. Но историята на Иван не е уникална, отбеляза Кашеваров, който каза, че лично познава два подобни случая, в които ФСБ се е опитала да вербува бивши активисти.

Въпреки че руснаците, живеещи в изгнание в Европа, може да са по-трудни за достигане физически, е малко вероятно те да са извън полезрението на ФСБ, казва Кирил Шамиев, политически сътрудник в Европейския съвет по външни отношения и съавтор на доклад за руските емигранти в Европа.

По думите му статутът им на изгнаници може да ги направи уязвими: Много от тях са изправени пред финансови затруднения, несигурен правен статут и имат членове на семейството си в Русия, които могат да бъдат използвани като лост срещу тях.

"Това ги прави ценни цели за руското разузнаване", отбелязва Шамиев.

В опит да се борят с руския саботаж и шпионаж, европейските правителства се стремят да ограничат общностите на руските изгнаници, живеещи в техните граници. Някои ограничиха визовите режими, включително за тези, които търсят хуманитарна закрила. Други, като Литва, въведоха ограничения за това колко често руските жители в страната могат да пътуват до Русия.

За някои дисиденти засиленото подозрение след ареста на Рогов, руския студент, изправен пред съд в Полша, влоши и без това напрегнатото им съществуване.

"За тези от нас, които се противопоставят на войната, животът е достатъчно труден", казва Артьом Важенков, опозиционен активист. "У дома, в Русия, си враг, предател, враг на държавата. А сега в чужбина си възприеман като агент на ФСБ."

Той трудно можеше да повярва, че Рогов, на когото той приписваше заслугата за това, че му е помогнал да остане жив и "да не бъде пребит до смърт", след като са били затворени заедно в Беларус след антиправителствен протест през 2020 г., би могъл да работи за руското правителство. 

"Живеем в атмосфера на недоверие", съгласява се Анастасия Шевченко, виден опозиционен политик, която познаваше Рогов. "И поради усилията на руските власти това недоверие един към друг расте и расте. Незнанието на кого да се доверим прави невъзможна нашата работата."

Шамиев и Солдатов казват, че вербуването на руснаци изисква допълнителна бдителност от страна на европейските разузнавателни служби. Но те също така предупредиха европейските страни да не увеличават пречките, пред които са изправени руските изгнаници. В крайна сметка "вие искате руснаците да се интегрират, защото това е най-добрата ваксина срещу незаконни дейности", отбелязва Шамиев.