Какво ще е бъдещето на руския кит шпионин Хвалдимир?

През 2019 година кит белуга изплува на брега в Норвегия. На гърба си той има прикачена камера с руски отличителни знаци, а властите решават, че животното е шпионин. Две години по-късно малко се знае за миналото на белугата, но активисти са загрижени за бъдещето й.

Една неправителствена група, ръководена от американски режисьор, иска да намери убежище за кита и настоява Норвегия да го подкрепи.

За първи път белугата е забелязана в Норвегия в края на април 2019 г., когато бяло петно ​​проблясва покрай рибари близо до островите Ингоя и Ролвсоя. Това им се струва странно, тъй като белугите рядко се виждат толкова далеч на юг от високата Арктика. Още по-странна е екипировката, обвита около тялото на кита.

Животното сякаш търси помощ. Загриженият рибар Джоар Хестен изпраща снимки на морския биолог Аудун Рикардсен, който се свърза с Норвежката дирекция за риболов за помощ. Морският инспектор Йорген Рий Уийг е изпратен да разследва.

"Видях кита, мислейки, че това наистина означава нещо", казва Рий Уиг пред BBC. "Знаех, че тази ситуация е доста уникална."

Рибарят облича костюм за оцеляване и скача в ледената вода, освобождава кита и изважда сбруята, която опасва тялото му. За негова изненада на нея има стойка за камера и щипки с надпис "Оборудване Санкт Петербург". Започва разследване на вътрешната разузнавателна агенция на Норвегия, която още тогава обявява, че "китът вероятно е бил част от руска изследователска програма".

Русия има история с обучението на морски бозайници, като делфини, за военни цели, а уебсайтът на Barents Observer е идентифицирал китовете на три различни места в близост до военноморските бази в северозападната част на Мурманск.

Целта и произходът на кита никога не са били адресирани официално от руските военни.

Пенсионираният руски полковник Виктор Баранец заявява пред агенция Ройтерс, че е бил информиран, че учените от руския север "използват китове белуга за задачи по събиране на гражданска информация, а не за военни цели".

Норвежците бяха пленени от драматичното спасяване на кита, които му дадоха забавно име. От норвежката дума за кит - Hval и името на руския президент Владимир Путин, белугата беше кръстен Хвалдимир.

В рамките на дни след спасяването си, белугата се настанява в пристанището в Хамерфест, крайбрежен град с около 11 000 души. Първите няколко седмици там са груби за Хвалдимир, който се мъчи да се изхрани. За да спаси живота му, рибарската дирекция на Норвегия одобри програма за наблюдение и хранене на кита шпионин.

Белугата се възстанови, напусна пристанището на Хамерфест и започна да се храни самостоятелно. От 19 юли 2019 г. той е "свободно плуващ" кит, според проучването на норвежката Orca, което провежда програмата за хранене.

Американската режисьорка Реджина Кросби, която живее в Норвегия, видяла кинематичния потенциал на историята на Хвалдимир. Тя се заема да направи кратък филм, но все още очаква щастливия край. "Нищо не е така, както си мислех, че е", казва тя пред BBC. "Мислех, че ще бъде щастлива история за кит, избягал от руската армия. Мислех, че това ще стане след една седмица. Но с течение на времето никой не правеше нищо за този кит."

Тогава започна нейната кампания.

За общително животно, което търси човешко взаимодействие, опасностите изобилстват и Кросби усеща, че Хвалдимир се нуждае от защита. Витлата на лодките, риболовните мрежи и туристите са сред най-тежките заплахи. В края на 2019 г. кампанията й започна, а когато и други се присъединиха към нейната кауза активистка група OneWhale беше сформирана.

Срещу задържането на кита в плен, те решиха да пазят Хвалдимир в безопасност и, ако е възможно, да го върнат в дивата природа. Затова Кросби търси експертен съвет от американския активист Рик О'Бари.

Като бивш дресьор на делфини, Рик О'Бари прекара десетилетия в кампания срещу пленничеството и участва в The Cove - документален филм, награден с Оскар, за клането на делфини в Тайдзи, Япония.

"Винаги, когато делфин или кит са в беда, телефонът ми звъни", казва О’Бари.

Само едно обаждане от Реджина Кросби му било нужно за да се качи на самолет за Норвегия през юли 2020 г. Когато пристига, Хвалдимир е получил неприятна рана по тялото, очевидно нанесена от лодка. "

Необходими са спешни действия, смята О'Бари. "Мисълта ми беше да го придружа до фиорд."

Фиордите са в изобилие по бреговете на Норвегия. Дългите, тесни водни пътища се простират далеч навътре от морето. Може би някой би могъл да бъде запечатан и превърнат в сигурен дом, мисли си той.

Всичко, което трябваше да направи Кросби, беше да убеди правителството на Норвегия - държава, която има дълбока история с лова на китове. В продължение на месеци OneWhale води преговори с правителствени агенции за създаването на дом за Хвалдимир и други пострадали морски диви животни в неизползван фиорд.

Идеята на групата е за "огромен резерват за открита морска дива природа" във фиорд с дължина най-малко два километра и ширина един километър. Устието на фиорда ще бъде затворено от подводна мрежа и ще има кабина със съоръжения за персонал.

OneWhale казва, че две общности в Северна Норвегия са изразили сериозен интерес и са одобрени средства за проучване на въздействието на затварянето на фиорда. "В момента това е зелена светлина", казва Кросби.

Но не всички са съгласни с идеята. Морският биолог Рикарденсен казва, че китът изглежда е в добро здраве и се храни в различни рибни ферми.

"Що се отнася до Норвегия, той е свободно живеещ кит", каза г-н Рий Уиг, наблюдател на Северноатлантическата комисия по морски бозайници. "Мисля, че ситуацията сега е най-добрата."

За него отглеждането на животно в затворен фиорд "не е нещо, което трябва да се прави от Норвегия". "Но ако някой може да ме убеди в противното, аз съм отворен към идеи. Ако има добър план, мисля, че правителството ще го обмисли."

Различни правителствени агенции трябва да дадат своето одобрение, а дирекцията по рибарство на Норвегия заявява пред BBC, че е обсъдила идеята с OneWhale и вярва, че Хвалдимир трябва да бъде "оставен сам и да му бъде предоставена възможност да живее като свободно животно", ако не е изложен на голям риск.

О'Бари се опасява, че такава свобода може да означава живот на усамотение за кита и твърди, че грижите в убежището "може да са най-доброто, което можем да направим".

Той дава за пример домът за делфини, който той е основавал в Западен Бали, Индонезия, където животни, някога държани в плен, се оценяват за тяхната годност за живот в дивата природа. Ако не могат да се грижат за себе си сами, те остават в дома до края на живота си.

Засега Хвалдимир се храни и спи в рибовъдно стопанство, където гладният кит не е особено добре дошъл.

Той може свободно да се разхожда, като понякога търси хора, за да задоволи социалните си нужди. Изглежда, че споделя афинитет с хората, който е толкова опасен, колкото и привлекателен, поради очевидния плен, който е претърпял.

В социалните мрежи от време на време се появяват видеоклипове, в които той си играе с туристи, засилвайки загрижеността за благосъстоянието му.