Дилемата на Тида, нелегална сурогатна майка: Затвор или детето?

През изминалата година 33 жени от Камбоджа решават да спечелят допълнителни пари като станат майки, но на чужди деца. BBC проследява тяхната история, както и на Тида – 20-годишно момиче, което няма финансовата възможност да започне свое семейство със съпруга си, който е монтьор.

Тида живее в покрайнините на столицата Пном Пен. Не може да си позволи да отгледа собствено дете, за това, когато се появява жена, представителка на сурогатна агенция, момичето веднага се включва. За да даде живот на детето на китайско семейство, тя ще получи 10 хил. долара. Но нещата не се развиват по план.

"Ако знаех, че е нелегално, никога нямаше да го направя“, казва Тида пред BBC. Когато оплодената яйцеклетка от китайското семейство вече е поставена в утробата на момичето в края на 2017 г., сурогатното майчинство е забранено от близо 12 месеца. Но никой не казва това на Тида, нито на останалите жени.

След като забременяло, момичето било отведено в скъпа вила в столицата, където живеели и другите майки. Били настанени по пет в стая и им било забранено да излизат извън имота.

Ала полицията разкрила схемата за печелене на пари. Властите арестували собствениците на агенцията и повдигнали обвинения за трафик на бебетата. Майките също били тикнати в затвора с изключение на една тайландка, която била депортирана.

Бебето на Тида се ражда в болницата на полицията и първите си дни на този свят прекарва в затвора.

Семейството, по чиято поръчка било направено бебето дошло да го види само веднъж. Бащата подкупил охраната със 100 долара, взел детенцето за няколко минути. Дори се разплакал, ала повече не се върнал.

Когато повечето майки родили, всички били настанени в една огромна стая с хамаци, вместо легла. Тогава властите им предложили сделка – или остават в затвора за 20 години, или излизат на свобода, но задължително отглеждат децата си до 18-годишна възраст, като полицията щяла стриктно да следи, дали бебетата рано или късно няма да стигнат до истинските си родители.

Въпреки че нямала особено голям избор, Тида се съгласила да отгледа детето като свое, въпреки че нямала никаква генетична връзка с него. Но проблемът остава финансов. Съпругът й печели едва 250 долара на месец, а момичето иска да събере достатъчно пари, за да отвори малък хранителен магазин, от където да идват още приходи. Не е ясно обаче от къде ще намери началния капитал, след като така и не успява да стигне до обещаните й 10 хил. долара.

Въпреки трудностите, цялото семейство обожава новото си попълнение. Хората на улицата дори казват, че прилича на баща си, въпреки че кожата му е доста по-бяла. Тида не планира да му каже истината за произхода му. Поне докато не навърши 18, когато сам ще може да реши дали да търси китайското си семейство или не.

На няколко часа път от Пном Пен, Сок и Нет живеят в традиционна къща заедно с двете си деца. Подът е направен от бамбук, стените – от плоскости и папури. Гола крушка виси от тавана в единствената стая, която е дом на 17 души. Това е и причината поради която Нет отива в столицата, за да стане сурогатна майка – мъжът й работи като рибар и с неговата заплата семейството не може да си позволи нова къща.

За разлика от Тида, Нет била освободена в последните месеци на бременността си. Не знае кои са родителите.
Сок бил против съпругата му да е сурогатна майка, за това тя го излъгала, че отива в Пном Пен, за да е прислужница. Но се придържала към първоначалния си план. „

Когато полицията влязла във вилата, лицето на Нет било по всички телевизии. Съседите веднага я разпознали. За това тя планира да каже на детето как се е появило на бял свят още докато е съвсем малко: „Ако не му обясня аз, ще научи от съседите“, казва тя пред BBC.

И също като Тида, след като я освобождават от затвора, Нет трябва да се справи с финансовите трудности. Тя получава 500 долара още в самото начало, ала тези пари вече са похарчени. Заплатата на Сок е между 5 долара в лоши дни и 25 в добри. За това младата жена планира след раждането на бебето отново да отиде в столицата, където да си намери работа. Проблемът обаче е, че трябва да получи позволение всеки месец да се явява в друго полицейско управление, за да доказва, че не е дала бебето на истинските му родители.

Тида и Нет се оказват в това положение след като сурогатството е забранено в Тайланд и Индия през 2015 г. и в Непал през 2016 г. Бумът в търсенето на тази услуга започва, когато отпада правилото за отглеждане само на едно дете в Китай. Много семейства искат още един наследник, но или са прекалено възрастни, или не могат да имат деца. И след като и там сурогатството е забранено, те се насочват към Камбоджа.

"Не помагаме само на китайци, но и на американски и канадски семейства. При нас идват хора от Тайланд, Япония, Непал. Дори имаме две руски двойки“, обяснява Ланг Бо, собственик на сурогатна агенция. Той няма нищо общо с 33-те жени, които са арестувани. По думите му, те са наети от по-малки фирми.

"Напоследък има много такива агенции. Сигурно са около 500-600 на брой и често зад тях стои само един човек“, разказва Бо.

В нощта на ареста Ланг Бо започва да получава обаждане след обаждане от десетки семейства, които са притеснени за своето бъдеще.

"Казваха ми различни имена, но те бяха фалшиви. Агенциите ги използват за да прикриват следите си. Толкова беше жалко за всички тези хора, които са искали да имат деца“, спомня си бизнесменът.

Повечето двойки са платили близо 70 хиляди долара за процедурата и сега парите им са загубени, а децата ще са родени в чужди семейства. Някои от тях са успели да намерят своите сурогатни майки и бебетата си и имат възможността да плащат за мляко и училищни такси. Ако се опитат да ги изведат извън Камбоджа обаче, ще бъдат арестувани.

Когато станат на 18, децата сами ще решат дали да отидат при родителите, които са давали парите или тези, които са ги отгледали.

В Камбоджа законът е такъв – ако бебето е в утробата на една жена, то тя е неговата майка, независимо чия е яйцеклетката, а сурогатството се смята за трафик на хора.

Според Бопа, 37-годишна жена, родила детето на холандско семейство преди забраната, това е благороден акт.

"Ние помагаме на хората, които не могат да забременеят по естествен начин. Някои са прекалено възрастни или пък са гей двойки. Сурогатните майки са наети, за да им помогнат и да наричат това трафик е прекалено“, категорична е Бопа.

Въпреки че тя още живее в своята колиба, парите за Бопа са добре дошли. Тя платила някои заеми, които имала, купила си земя и започнала свой козметичен бизнес.  Поддържа постоянна връзка с единия от двамата бащи на бебето. Той дори живял в Камбоджа, за да се грижи за нея докато била бременна.

"Не мога да повярвам, че наказват жените по този начин“, възмущава се Бопа на ареста на 33-те майки.

Според властите обаче, скандалът със сурогатните майки няма да спре жените в Камбоджа да стават сурогатни майки. Това, което ги подтиква е гладът и бедността, в която живеят и докато ги има и тях, търговията с бебета няма да спре.