4-годишните задължително на забавачка, кой ще плаща за интеграцията?

4-годишните деца задължително ще бъдат обхванати в предучилищното образование. Гратисният период е 3 години, за да могат общините да осигурят детски градини. Това решиха депутатите като приеха на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесени от правителството.

Мотивът за МС е, че обхващането в детска градина на децата на 4 години е изключително важно за езиковото, когнитивното, емоционалното и социалното им развитие.

Децата, които растат в среда на ниско образовани родители, а езикът, който говорят в семейството, не е български, най-често отпадат поради отсъствия, проблеми с училището, семейни и други причини. В повечето случаи на входа на първи клас тези деца са натрупали значителни дефицити, които не могат да се компенсират от училищата, и в етапа на V – VI клас отпадат от системата на училищното образование, посочва кабинетът.

Въпреки че според депутатите от мнозинството задължителната забавачка на 4-годишните е от изключително значение, от БСП изразиха резерви относно ефекта на мярката.

"Има цели генерации, за които българският е напълно чужд и нещо повече – демонстративно не искат да го учат. Те нямат нужда от социализация, защото живеят в своя свят и смятат, че българското общество е длъжно да ги търпи. Държавата се усети най-сетне в 12 без 5, че тя има проблем, имаше една стратегия за ромското включване, но със стратегии не става. Българското общество сега ще плаща, защото това струва пари, за най-елементарното нещо да говорят елементарен език и да имат някакви елементарни хигиенни навици, т. е. на 30-ата година от прехода държавата е решила да влезе в някакви анклави, които съществуват в страната. Като замисъл е чудесно, но нищо няма да излезе от това поради липсата на ресурси, поради некомпетност и поради страхливост от страна на управляващите“, скочи социалистът Иво Христов.

Красимир Богданов от ОП посочи, че цели групи в ромските махали не само са деинтегрирани, но те дори не са част от държавата България.

"Те не само няма социални навици, но нямат и хранителни навици. Оказва се, че когато отидат в първи клас не знаят да ядат с вилица и лъжица. Знам и за по-брутален случай - едно дете, което беше яло през целия си живот само хляб и лимонада. Задължително трябва да са на детска градина 4-годишните, това че нямало места в детските гадини не може да е аргумент. Само в София и още 1-2 града има проблеми“, отсече той.

Статистиката сочи, че от 2014 г. насам в България процентът на участие за деца на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст намалява. Последните налични данни показват равнище на записване 83,9 на сто, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС - 95,4 на сто.

През 2018 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата за образование и обучение, е 12,7 на сто, което все още надвишава националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ от 11 на сто и средната стойност за ЕС от 10,6 на сто.

Според МОН неравностойното социално-икономическо положение все още е ключов фактор за ниското равнище на умения и ниските образователни резултати в контекста на значителни несъответствия между търсените и предлаганите умения, както и на техния недостиг.

В данните от PISA за 2015 г. се посочва, че около 40 на сто от подрастващите в България не притежават основни компетентности в областта на четенето, математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60 на сто сред учениците в неравностойно положение.

Милен Михов от Обединените патриоти посочи по време на дебата, че по силата на промените в Закона задължение на родителите е да пращат децата в забавачките. В същото време задължение на държавата е да осигури забавачки за всички.

Според него тази мярка има силни интеграционни функции.

Евдокия Асенова от БСП коментира, че все още няма пълна обществена подкрепа за тази политика и настоя, че 4-годишните не трябва да бъдат задължени да ходят на детска градина.

„Практиката показа, че има недостатъчно места в детските градини особено в големите градове. Децата в групите са много, което пречи да има индивидуален подход. Освен това се дава възможност, когато на детска градина в дадено селища, забавачката да е училище, а това означава на едно място да са 4-годишни и 16-годишни“, коментира тя.

Асенова поиска държавата да осигури безплатни детски градини за всички. От ДПС също настояват за такава мярка.

Депутатът от движението Ерол Мехмед посочи, че 75% от децата посещават детска градина, като за повечето от останалите българският език не е майчин.

Според него обаче децата от етническите общности наред с българския, трябва да изучават и майчиния си език в книжовната му форма. Той се оплака, че МОН не осигурява учебните по турски език и се е наложило ДПС да купува помагалата.

С промените в закона се въвежда и уредбата на обучението от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.

Обучението от разстояние в електронна среда може да се използва от училища при обявяване на грипни епидемии или други непредвидени обстоятелства. Дистанционото обучение ще се прилага за не повече от 30 учебни дни и за ученици, които по здравословни или други уважителни причини не могат да посещават училище, а също и като елемент на иновация в организацията в иновативни училища при съответните ограничения – не повече от 20%.

Иво Христов от БСП разкритикува и тази мярка.

„Пътят към ада е постлан през електронното дистанционно обучение. Ясно е, че живеем в електронна среда, че нашите деца не са прочели нито една книга, но ще ви разкажат всяка една електронна игра. Това ще произведе биороботи“, коментира той.

„Ако продължаваме по този път, защото сега сме отворили само процепа на ада, практиката в България е показала, че когато нещо е до 20%, следващата стъпка ще е до 50 на сто и така, докато не отменим старата форма на обучение, но целта на обучението е да формира личности и това става чрез социализация, а не с кликване с мишки“, разкритикува още Христов.

Според него през информационна система не може да се обхванат повече от десет човека, а качеството на обучението е ниско.

„На учителите да кажа, че бурният ентусиазъм, които част от тях демонстрираха колко било хубаво, това е началото на края на вашето съсловие. Тук няма партии и деление, става въпрос за нашите деца и ние ще ги изпуснем“, предупреди той.