Идеята за сделка е фундаментална грешка: Защо US дипломацията не спира Русия

"Не мога да умра сега. Все още трябва да се занимая със санкциите срещу Русия“, пошегува се Линдзи Греъм часове преди смъртта си.

Девет седмици по-късно законопроектът, носещ неговото име, влезе в сила с подписа на президента на САЩ. Изразявайки волята на американския народ, Конгресът предостави на изпълнителната власт изключително мощен инструмент за натиск: мита в размер до 100% за най-големите купувачи на руски петрол и газ.

Това обаче ще има значение само ако Тръмп реши да използва този инструмент.

Сенатът прие мярката с 86 гласа "за“ срещу 11 "против“, а Камарата на представителите - с 262 срещу 159 гласа. Това е рядък пример за решимост, споделена и от двете партии, и най-значимият законодателен акт относно Украйна, откакто Тръмп се завърна в Белия дом.

Този отдавна закъснял закон разкрива и едно противоречие в основата на американската политика. В продължение на близо две десетилетия Русия при управлението на Путин нахлува в съседните си държави, докато агресията остава ненаказана, а жертвите са оставени да се справят сами. Войната продължава заради войнствения реваншизъм на Москва, а не, по думите на Доналд Тръмп, заради "двама души (Путин и Зеленски), които се мразят“.

Историята се повтаря

Русия нахлу в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2014 г. - пет години преди Володимир Зеленски да бъде избран за президент. През юли 2021 г. Путин изложи намеренията си за геноцид в есе от 5000 думи, а седем месеца по-късно последва пълномащабното нахлуване.

Именно върху този фон сега се наслоява дипломатическата инициатива, водена от Стив Уиткоф. За съжаление, тя се вписва в същия модел на руска агресия, който Конгресът най-после се опитва да спре, пише в анализа си Kyiv independent.

"Не изпитвате ли погнуса, че седите на една маса с международен военнопрестъпник, с касапина на украинския народ?“, попита журналистът Дмитро Гордон пратениците на Тръмп в Киев, където Уиткоф и Кушнър пристигнаха след среща с Путин в Москва.

Въпрос и обвинение, обединени в едно. Но какво очакваха украинците? Как би могъл Белият дом да продължи да води дипломация с толкова висок залог, без да разговаря с Путин? Как американските преговарящи могат да поддържат отворен канал за комуникация без спазване на протокол, благоприличие и прояви на уважение от време на време?

Макар на пръв поглед тази логика да изглежда обоснована, тя се проваля катастрофално, когато се разгледа през призмата на последиците. В стремежа си да постигнат споразумение, пратениците на Вашингтон постигнаха резултати, диаметрално противоположни на обявените цели.

Скоро след встъпването си в длъжност администрацията на Тръмп предложи безусловно прекратяване на огъня.

Украйна прие предложението в рамките на 24 часа през март 2025 г. Москва го отхвърли тогава, както и всеки ден след това. Агресорът отговаря на всяка дипломатическа инициатива с още по-безразсъдно насилие. Сега той обсипва с ракети и дронове убийци складове за храни и пътнически влакове, извършвайки все по-дръзки военни престъпления пред очите на всички.

Днес Русия помага на Иран да разработи свръхзвукови крилати ракети с правопоточни въздушно-реактивни двигатели, за да застраши американските самолетоносачи и да пробие защитата на военните бази на съюзниците на САЩ в региона. Не бива да има съмнение: тези оръжия са създадени, за да поразяват и убиват американци.

Джаред Кушнър има своя теория за мира. "Войната е ситуация с отрицателен сбор - всички губят от нея“, каза той на Виктор Пинчук по време на конференцията YES в Киев. "Икономиката, бизнесът и мирът са сфери с положителен сбор.“ Целта, обясни той, е да се намери "правилната формула, която работи за всички“.

Тази теория обаче се срива при сблъсъка с реалността на руските оператори на дронове, които ловуват украински цивилни за развлечение - практика, която наблюдатели на ООН нарекоха "човешко сафари“.

Кушнър и Уиткоф са хора, които цял живот се занимават със сключване на сделки, а когато разполагаш единствено с чук, всеки проблем изглежда като пирон. Затова те прибягват до познатия си подход: изграждане на доверие, търсене на допирни точки, увеличаване на общата полза и сключване на сделка. Според зетя на Тръмп най-трудният въпрос е териториалният.

Решението му? Преговори и компромис, разбира се.

Путин иска всичко

Войната на Русия не е въпрос, който може да се реши чрез пазарлъци. Опитите за сключване на сделка не просто пропускат същината на проблема – те насърчават и възнаграждават хищническото поведение.

За какво се бият руснаците? Според британското разузнаване Русия е понесла 1,5 милиона загуби в жива сила, от които половин милион са загинали. По-голямата част от тези загуби са настъпили след януари 2023 г. в замяна на едва 2% от територията на Украйна.

Путин твърди, че иска целия Донбас. Питали ли са американските пратеници защо? Макар същинските бойни действия да се водят в Украйна, Москва отдавна внушава на народа си, че е във война с НАТО и че Алиансът служи единствено като параван за налагане на американската мощ.

Подриването на западните институции, разединяването на най-успешния военен съюз в историята и принуждаването на демокрациите да се откажат от своите принципи и стратегически интереси обслужват цел на Кремъл, която е много по-близо до дома.

Парадоксално е, но основната цел на войната на Москва срещу Украйна не е самата Украйна. Става въпрос за оцеляването на самата „Руска федерация“ и за това как Кремъл да запази контрола си над вътрешните колонии, които я съставляват. За страничен наблюдател това може да изглежда странно.

СССР се разпадна през 1991 г., Москва се освободи от 14 републики, а останалата Русия изглеждаше непоклатима.

От гледна точка на Москва това е наивност, обвита в невежество.

Всеки, който заеме руския престол, рано или късно осъзнава, че тази държава-Франкенщайн с размерите на континент, простираща се в единадесет часови зони, е вечно изложена на центробежни сили, които се опитват да я разкъсат. Москва се нуждае от враг, от повод за оплакване и от разказ за национално величие - достатъчно силен, за да оправдае правото ѝ да ограбва петрола на Татарстан, газа на Ямало-Ненецкия автономен окръг и диамантите на Якутия.

Тук няма място за конфликт, за недоразумение или за перспектива за взаимноизгодно решение, що се отнася до войната, която Русия сама е избрала да води. Никакви. Тя продължава, защото Русия упорито я води.

Америка не може да промени потребността на Москва да поддържа система на управление, основана на експлоатация на ресурси, в пространството от Калининград до Камчатка. 

Идеята за сделка е фундаментална грешка

Доктрината на Рейгън, залагаща на силата и моралната яснота, даде резултат спрямо Москва. Опитите Украйна да бъде принесена в жертва на олтара на "мира чрез слабост“ постигнаха обратния ефект: те костваха на Америка репутацията ѝ на надеждна и сериозна световна сила, а на Украйна – най-смелите ѝ синове и дъщери.

Този стремеж към непрестанно сключване на сделки няма да сложи край на руската агресия.

За една хищническа империя, съсредоточена около Москва, всяка отстъпка се възприема като насърчение.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.