Празнуваме Еньовден, празника на билките

По сенките си хората гадаят за здравето си
24 юни 2019 07:50, Елка Василева
6
Празнуваме Еньовден, празника на билките
Снимка: архив, Булфото

Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му - Захарий - юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст - получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Днес имен ден празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.
 


6
Още по темата: Еньовден
Още от Общество
Глоба от 50 лв. за шофиране без колан отменена заради затлъстяване
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
0
 
! Отговори
Мен преди 4 седмици
Все пак има и други имена, чиито притежатели празнуват. На фона на нетипичните "Янета" и 'Янин" има и "Еница", което е производно от Еньо, Енчо:)
3
1
 
1
 
! Отговори
А.М.Салакис преди 4 седмици
Айде бе , не го ли изпразнувахте тоз празник вече бе ? От петък сте го запразнували- още малко и ще стане Еньова седмица ! Аман от гербави циркаджилъци !
2
0
 
8
 
! Отговори
Optimist преди 4 седмици
Пълни глупости са, че Исус се ражда някоколко години след Йоан Кръстител:
Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Закария – от рода на Аарон и праведната Елизавета – от рода Давидов.
Пак казвам, повече четете, по-малко пишете!
1
7
 
1
 
! Отговори
ПопПодПагон преди 4 седмици
Това са стари източноправославни християнски традиции (и суеверия).
И все пак дъртите комунисти е по-добре да не влизат в църква.