Кабинетът решава дали да наложи частичен локдаун

На днешното си редовно заседание правителството трябва да вземе решение по предложението на Националния оперативен щаб за налагане на частичен локдаун срещу епидемията от коронавирус. А в парламента депутатите изненадващо ще гласуват проекта за нова конституция на ГЕРБ и решение за провеждане на избори за Велико Народно събрание.

Искането за по-строги мерки за справяне с коронавируса, които да влязат от петък, представи преди два дни министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. В тях се предлага университетите, училищата и детските градини да затворят, като учениците и студентите да се обучават в електронна среда поне до Коледа.

Предлага се затваряне на ресторантите и баровете, като ресторантите ще работят само с доставки по домовете. Прекратяват се и екскурзиите в страната и чужбина, да се забрани провеждането на спортни мероприятия. За разхлабване на мерките ще се мисли преди Коледа, когато се очаква да има намаляване на броя на заразените.

Предлага се всички нехранителни търговски обекти, включително и молове, да затворят, с изключение на аптеки, дрогерии, доставчици на пощенски услуги, банки, застрахователи, както и удължава на забраната за посещения в заведения, барове, клубове. 

Вчера бизнесът възрази срещу временното затваряне на част от икономическите дейности и настоява за компенсации, разсрочване на дългове за данъци, осигуровки и кредити. Част от родителите също не са съгласни да се премине към обучение в електронна среда а детските ясли да затворят.

А за да разгледат проекта за нова конституция, депутатите ще прекъснат временно обсъждането на бюджета за следващата година. Точката е предвидена като първа в дневния ред, а под проекторешението стоят подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, "Воля" и нечленуващи в парламентарни групи, съобщи БГНЕС.

За да бъде прието решението обаче, то трябва да бъде подкрепено в зала със 160 гласа, което е две трети от всички народни представители. След заявената твърда позиция от страна на „БСП за България“ и ДПС, които имат общо 95 народни представители, че няма да подкрепят мнозинството в идеята му да промени основния закон на страната, парламентарната математика показва, че тези гласове няма как да бъдат събрани.

Предложението за нова Конституция дойде от премиера Бойко Борисов през август, когато в страната се провеждаха  антиправителствени протести. По думите на премиера е необходим „рестарт на политическия живот“ в страната. Управляващите от ГЕРБ изготвиха проект, в чието писане стана ясно, че е участвал и правосъдния министър Данаил Кирилов, който малко след това подаде оставка. След редица критики той беше променен, а подкрепен с подписите на депутати от "Воля" и входиран в деловодството на парламента.

Мнозинството създаде и специална комисия, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състави ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев.  Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа.

Преди дни пък бе оповестено и становището на Венецианската комисия за проекта на нова Конституция, в частта за Съдебната власт. В него комисията към Съвета на Европа изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, както и че предложенията са били изготвени от парламентарното мнозинство без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени.