Най-висока заетост у нас поне от 14 години насам

Коефициентът на заетостта сред трудоспособните граждани на Европейския съюз (между 20 и 64 годишна възраст), е възлизал на 74,8 на сто през второто тримесечие на годината.

В България коефициентът на заетост през второто тримесечие е достигнал 75 на сто от трудоспособното население от 20 до 64 годишна възраст. Това е най-високото равнище на заетостта у нас от поне 14 години насам, според наличните данни, като през второто тримесечие на 2009 г. е била 68,6 на сто.

Застой на пазара на труда

Застоят на пазара на труда, включващ хората, имащи неудовлетворена нужда от заетост, който е и един от основните компоненти на безработицата, е обхващал 11,5 на сто от разширената работна сила (на възраст между 20 и 64 години) в ЕС през второто тримесечие на 2022 година. Това е спад в сравнение с регистрираните 11,9 на сто през първото тримесечие.

Българите, изпитващи неудовлетворена нужда от заетост през второто тримесечие на годината са били 7,7 на сто от разширената работна сила, което е минимално намаление (-0,1 на сто) спрямо предишното тримесечие. Това все пак е осмо поредно тримесечие на спад на показателя, след като през второто тримесечие на 2020 г. той прибави 2,2 п.п. спрямо тримесечие по-рано, достигайки 10,6 на сто.

Сравнение по страни членки на ЕС

Промените в нивото на заетост между първото и второто тримесечие на годината варират в различните страни членки на Съюза. Най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+1,6 п.п.), Латвия (+0,9 п.п.), както и Ирландия и Словакия (+0,8 п.п. за всяка).

Въпреки че заетостта се повиши в 20 от държавите от ЕС, тя запази нивата си в Унгария и Словения, а в Хърватия и Белгия намаля (-0,5 п. п. за всяка), както и в Люксембург (-0,2 п. п.) и Кипър и Португалия (-0,1 п.п. за всяка).