Заплашени ли сме от недостиг на дизел?

Търговците на горива в България отчитат двойни ръстове на финансовите си резултати на фона на една от най-трудните години за бранша заради енергийната криза, предизвикана от нарушената дистрибуция и загуба на преработвателни мощности заради войната в Украйна. Голямата волатилност на цените затрудни осигуряването на финансиране и застраховането на търговците, а българският пазар премина от олигополен с лидер в почти монополен. Големите трудности и предизвикателства за търговците тепърва предстоят, каза Светозар Димов, управляващ партньор в "Сакса", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Заради възстановяването на икономиката след пандемията и държавната финансова подкрепа, потребителите имат запас от ликвидност, който използват в ситуацията на повишени цени, което обяснява липсата на подтискане на потреблението. Разликата в цените на пропан-бутана и метана и дизела категорично пренасочи потреблението в България, коментира Димов.
     
"Данните от НСИ за ноември показват ръст на потреблението на пропан-бутан спрямо ноември 2021 г. с повече от 10 млн. литра. Българският потребител е изключително адаптивен и приспособим - за съжаление виждаме един канибализъм на преминаване от бензин и природен газ към пропан-бутан. Това е намаляване на продажбите на продукти, за които България има собствено и достатъчно производство - пропан-бутанът е единственият енергиен продукт, чието производство в България е значително по-малко от потреблението", обасни той.

Рафинерията на "Лукойл" в Бургас произвежда 10-11 хил. тона пропан-бутан месечно, а потреблението достига до 45 хил. тона. Нужните количества се внасят основно от Казахстан, Русия и Турция, каза Димов.

"Недостигът на пропан-бутан е факт - на всеки два-три дни се случва да няма продукти за два-три дни на част от бензиностанциите. Проблемите са не толкова с осигуряването на доставки, колкото с логистиката", обясни той.

БМФ Порт Бургас е единственото пристанище, на което могат да се разтоварват танкери с пропан-бутан, но то не разполага с достатъчен складов капацитет и се налага директен превоз от танкери в жп цистерни, обясни Димов. Обработката на малък танкер, около 2-3 хил. тона, отнема три-четири дни, така че оптималното натоварване на пристанището е около 20 хил. тона. Има внос с жп цистерни от Румъния, но тези договори изтичат в края на 2022 г., предупреди Димов.

"България е изправена пред сериозно предизвикателство да осигури необходимото количество пропан-бутан за следващата година", добави гостът.

Една възможност е да се доставят количества на терминал във Варна, но той все още няма положителна оценка за екологично въздействие.

Потреблението на горива в страната до септември 2022 г. следва ръста на БВП, каза Димов. Ръстът в потреблението на бензин спрямо същия период на 2021 г. е 13 хил. тона, или 3.39%, достигайки 396 хил. тона; при дизела ръстът е 94 хил. тона, или 5.28%, достигайки 1.873 млн. тона; ръстът при пропан-бутан е 9 хил. тона, или 2.9% до 320 хил. тона.

Въвеждането на ценови таван за руския петрол успокои международните пазари и всички участници вече са уверени, че няма да има дефицит на глобално ниво и Русия ще продължи да изнася, коментира Димов. Мярката работи и се наблюдаваше рязко понижаване на котировките за Brent и Urals.

За съжаление, енергоизточниците и горивата все повече и повече се превръщат в политика поради спецификата на конфликта в Украйна - че страна в него е един от трите най-големи производители на петрол.

Обвързването на застраховките за товари за руски петрол доведе до задръстването с танкери на Босфора и Дарданелите, където срокът за преминаване достигна 12 дни, макар сега да е намалял до 8 дни. Турция започна да изисква допълнителни уверения от застрахователите, че полиците ще действат и че товарите не нарушават международните санкции, което отнема време за събиране на информация от всички участници, обясни Димов.

По думите му това за пореден път показва растящата роля на Турция като енергиен хъб в глобален мащаб.

България не е готова да осигури необходимите количества дизелово гориво за вътрешния пазар, ако се стигне до временно спиране на "Лукойл". Докато има наличности и инфраструктура за доставки на бензин и пропан-бутан от чужбина, няма достатъчен капацитет за внос на дизел от съседните държави, които разполагат с производства, обясни Димов.

"Условно, средното месечно потребление на дизелово гориво е 210 хил тона - в момента единственото голямо пристанище, на което могат да се разтоварват танкери, извън групата "Лукойл" е петролният терминал във Варна, който може да обработва месечно от порядъка на 40-50 хил. тона доставки по море."

Около 10-12 хил. тона дизел влизат месечно по Дунав от Румъния през Русе, а жп инфраструктурата не позволява внос освен от Сърбия, откъдето влизат минимални количества.

"Със страните, където има излишък - Гърция и Турция - ние нямаме изградена жп инфраструктура... Доставките от Гърция се извършват с автоцистерни, което оскъпява логистиката и ограничава доставяните количества до около 20 хил. тона. България може да си осигури 100 хил. тона дизел, без да използва инфраструктурата на "Лукойл".

Даже и да се разшири капацитетът на пристанищата за разтоварване, доставките ще се сблъскат с недостиг на цистерни и локомотиви по вътрешната жп мрежа, добави Димов.

Как търговците на горива се подготвят за зеления преход и какво е бъдещето на електромобилите в България може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria