Мнозинството от българите заявяват устойчиво доверие към демократичните модели, към Европейския съюз и в по-общ план към демократичния свят. Водещи по доверие сред българското общество са европейски демокрации като Германия (50%), Франция (39%), Великобритания (37%). Сред тях Германия е с положителен рейтинг (разликата между „доверие" и „недоверие"), който възлиза на +13. От друга страна, се наблюдава задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което започна да нараства след началото на руската агресия срещу Украйна.
Настоящото изследване регистрира 30% доверие, а съпоставката с аналогичните данни от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. показва намаляване на доверието към тази страна. Така например, ако през септември 2021 г., т.е. преди нападението срещу Украйна, рейтингът на Русия е бил положителен (+2), то през септември 2022 г., т.е. след началото на агресията, вече е отрицателен, -15. През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14), а през настоящата година бележи нов спад до -22: „доверие" заявяват 30%, а „недоверие - 52%. Що се отнася до доверието към САЩ, настоящото изследване регистрира 27% доверие. Изследователската практика показва, че независимо от влиянието, което оказва текущата американска политика върху нагласите на българите, при две различни администрации, на Доналд Тръмп и на Джо Байдън, за периода от 2016 г. досега, доверието към САЩ е устойчиво и се движи в рамките на 26-31%. Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо - за периода от септември 2023 до септември 2024 г., се наблюдава повишение от 54,2% на 59,5%. За същия период се е увеличило и доверието в НАТО - от 32% на 40,1%. Отчетливи са поколенческите и политически разделения по оста Запад-Изток, Демокрация-Автокрация.
Това са част от изводите от редовния мониторинг на "Галъп интернешънъл болкан" по значимите ориентири на масовото съзнание. Поредният сондаж беше в началото на септември в национална извадка с интервюта "лице в лице" с таблети.
Ако българите бяха изправени пред хипотетичен избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и пр., 25,5% не могат да определят коя алтернатива предпочитат, а едва 17,1% биха избрали друг тип интеграционни общности около Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят. Дори и част от отговорите да съдържат социална желателност, те са ясно свидетелство за преобладаващите обществени нагласи у нас.
При най-младите, например, убеждението, че мястото на България е в ЕС и НАТО достига до над 70%, докато при най-възрастните картината е разнородна, но и там натрупванията в полза на европейския път на развитие са най-осезателни.
Последните наблюдения се потвърждават и от директен отговор на въпроса за личните възгледи. 48,8% са в „западна" посока, а в „източна" са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на онези, които не могат да определят – 30,6%. Вероятно в отговорите се съдържа и т.нар. социална желателност, но цялостната структура на регистрираните нагласи е видна.
Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо. За периода от септември 2023 до септември 2024 г., например, дори има известно повишение от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към ЕС спада за периода от 37,1% на 28,3%. Следва да се отбележи, че в предходни периоди данните са били и още по-положителни. Въпреки колебанията, ясно е, че общественият избор е насочен категорично към ЕС и на фона на българските национални институции образът на европейските институции и ЕС като цяло изглежда безспорен.
Данните сочат, че само за година доверието в НАТО се е увеличило от 32% на 40,1%, докато недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.
Наблюдаваният ръст в доверието на българите към ЕС и НАТО е многофакторно обусловен, но във всички случаи сред причините за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, защита, икономическо развитие и стабилност за България на фона на геополитическите турбуленции и заплахи.
"Галъп интернешънъл болкан" направи експериментална проверка на отношението към различни страни, които са примери за глобални и европейски фактори. Най-високо одобрение получава Германия - 49,9% доверие, макар да се наблюдава известна ерозия в последните месеци. Следваща е Унгария с 41% доверие, но и с немалки дялове на колебание, следвана от Франция – 38,9% и Великобритания – 37,3%. Наблюдава се нов спад в доверието на българите към Русия след началото на руската агресия срещу Украйна. Настоящото изследване регистрира 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от изследванията на „Галъп интернешънъл болкан" през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. показва устойчиво нарастване на недоверието към тази страна. Така например, ако през септември 2021 г., т.е. преди нападението срещу Украйна, рейтингът на Русия е бил положителен (+2), то през септември 2022 г., т.е. след началото на агресията, вече е отрицателен, -15. През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14), а през настоящата година бележи нов спад до -22: „доверие" заявяват 30%, а „недоверие – 52%. Доверието към САЩ е в рамките на традиционните стойности, които в периода на двете последни администрации (на Доналд Тръмп и Джо Байдън) от 2016 до 2024 г., флуктуират между 26-31%. Настоящото изследване регистрира доверие към САЩ от 27,2%. Данните, натрупани от мониторинга през годините показват, че текущият политически стил на управление в дадена страна оказва влияние върху цялостния неин образ у нас. В настоящото изследване пример в това отношение е Унгария – регистрира се доверие от 41%, което може да се обясни със симпатиите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на ЕС, което демонстрира унгарският политически елит.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едва 23,6% от българите и значително недоверие от 52,4%. Това може да се обясни както с недостатъчното познаване и културните различия, така и със заявеното предпочитание на мнозинството от българите към демократичните модели в Европа.
Както може да се очаква, с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се променя. Носталгични, провокирани от пропаганда или пък от дейността на вътрешни актьори, настроения се обостриха особено в хода на руската агресия срещу Украйна. Въпреки това обаче водещото предпочитание в масовото съзнание на българите към демократичните държави е устойчиво.
Изследването е проведено между 28 август и 5 септември 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Завръща ли се златото като убежище на фона на несигурността около AI?
Сривът на изкуствения интелект набира скорост, Nvidia изтри 2,6 трлн. долара от октомври
Броят на автоматите за получаване на пратки у нас се увеличава за четири години над осем пъти
САЩ ще забранят на местни компании да изграждат центрове за данни в чужбина
Украйна подлага на натиск руската логистика с ударите срещу Кримския мост
Биткойнът не издържа теста за "дигитално злато"
На Света Варвара се вари царевица с мед и се раздават питки за здраве
Как да изсушим кърпите по-бързо след пране
Рецепта за коледни бисквитки
Полезни навици за здраво сърце и нормално кръвно налягане
Португалците харчат около и над 90% от доходите си за наем на жилище
В русенски квартал: През нощта улиците са в мрак, а през деня всички лампи светят
Шок за Байерн. Хари Кейн е аут за 3 месеца
Спортът по телевизията днес, 21 ноември
Мачовете по телевизията днес, 21 ноември
Сега без драма. Везенков и Олимпиакос не дадоха шанс на Реал
Кошмар и издънка за Байерн срещу „козлите“
Мис Германия мачка на ринга + СНИМКИ
Нумерологична прогноза за 21 ноември
Дневен хороскоп за 21 ноември, събота
Таро карта за 21 ноември, събота - Четворка пентакли
Повече пари за 3 зодии на 21 ноември 2026
„Големите последици“: Кибератаки, 123 години „Майчин дом“ и Руслан Мъйнов на 50
Пухкав кекс с орехи пекан и канела за Деня на християнското семейство
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Колата пред самолета: България е трета в ЕС по пътувания по суша