Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на съдия Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд.

Указът бе издаден след проведена от държавния глава среща с избрания от ВСС за председател на ВКС, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

Лозан Панов беше избран за председател на ВКС след гласуване във Висшия съдебен съвет на 29 януари. На 2 февруари съдии и неправителствени организации призоваха президента Плевнелиев да проведе публични консултации, преди да издаде указа за назначаване на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд. Организациите изпратиха писмо до държавния глава, в което го призоваха да вземе лично отношение, преди да утвърди или не избора на новия съдебен шеф.

На днешната среща с държавния глава съдия Панов е заявил, че като ръководител на съда ще отстоява принципа за независимост на съдиите и е поел и ясен ангажимент да работи активно за продължаване на реформата в съдебната система, предвидена в приетата от Народното събрание стратегия.
 
От президентството посочват, че държавният глава и екипът му са проследили цялата процедура за избор на председател на ВКС.

„Неправителствени организации, магистрати и всички членове на ВСС имаха възможност да изразят становище, да поставят своите въпроси и да получат отговори. Кандидатурите бяха публично известни месеци преди ВСС да избере председател на ВКС. През този период всички заинтересовани можеха да изразят своята позиция“, се казва в съобщението.

Припомня се, че непосредствено преди избора президентът е призовал всеки, който има отношение по темата, да изложи своите аргументи „за“ и „против“ кандидатите, като до момента за нито един от двамата кандидати не бяха изнесени аргументи или факти, които да поставят под съмнение професионалните и моралните им качества.

„Изразени бяха критики единствено по отношение на самата процедура, но не и относно качествата на който и да е от двамата кандидати. Държавният глава е доказал, че в основата на неговите решения при назначенията във висши държавни органи стоят професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и обществената оценка. Винаги, когато е имал аргументи, президентът се е противопоставял на безпринципни назначения“, се казва в съобщението.
 
Отбелязва се, че Конституцията на Република България предвижда споделена компетентност на президента и на ВСС при първо предложение за назначаване на председател на ВКС. „Тази споделена компетентност обаче не означава, че президентът може да изземе решаващата роля на ВСС и да откаже назначаването, без да има каквито и да било аргументи. Евентуален отказ на президента да назначи предложения кандидат трябва да бъде мотивиран с факти, поставящи под съмнение професионалните и моралните качества на кандидата или способността му да се справи с поста, за който е избран“, пише в съобщението.

Отбелязва се, че евентуален отказ на президента да подпише указ за назначаването ще върне процедурата за избор на председател на ВКС в началото. „Съгласно чл. 129, ал. 2 от Конституцията обаче, президентът е длъжен да назначи следващия предложен кандидат, който и да е той, без значение дали притежава или не необходимите професионални и морални качества“, пише в съобщението.
 
Отбелязва се, че изборът във ВСС се извършва от малък брой хора и организацията на който и да е начин на избиране на кандидата – електронно или с бюлетини, не би следвало да представлява някакъв проблем.

 Посочва се, че е можело изборът да бъде организиран с бюлетини, така че да се изключат „всякакви съмнения за независимостта на вота на всеки един от членовете на Съвета“. „Това би довело до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло. Въпреки това държавният глава не смята за правилно да откаже назначение, като стъпва единствено на недоказани хипотези. В едно демократично общество възможността за изразяване на различни мнения при назначения на ключови постове е основополагащо, но също толкова важно е оспорването на определено решение да почива на убедителни доводи“, се казва в съобщението.
 
Президентът обръща внимание, че няма как едновременно да бъдат спазени принципите за тайната на вота и за публична аргументация от всеки член на ВСС за кого е гласувал, защото двата принципа взаимно се изключват. „Освен това е въпрос на конституционна уредба кое да бъде предпочетено – тайната на вота или публичната аргументация, за да се отговори в най-голяма степен на обществения интерес“, се посочва в съобщението.
 
В него се заявява, че подписвайки указа за назначение, президентът ще очаква от избрания председател на ВКС да отстоява принципа за независимост на съдиите и да работи активно за провеждане на съдебната реформа.
 
„Държавният глава призовава провеждането на съдебната реформа да се превърне в реален процес, а не да спре до приемането на поредната стратегия. Президентът счита, че съдебната реформа е ключова, като трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, трябва да работят активно, за да гарантират правата на гражданите и спазването на принципа на върховенството на закона“, се посочва в съобщението.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase