КФН иска фонд да гарантира бъдещото изплащане на пенсиите

Комисията по финансов надзор предлага създаването на гаранционен фонд, който да гарантира и бъдещото изплащане на пенсиите, съобщи пред журналисти председателят на комисията Стоян Мавродиев.

По думите му парите във фонда ще са отчисления от дружествата. „Ще предложим той да е на същия принцип, на който и сега работят съществуващите гаранционни фондове“, каза още той.

За намаляване на таксите, които пенсионните дружества събират за управление, КФН предлага различни варианти, които ще бъдат обсъдени с фондовете и комисиите на обществено обсъждане. Става дума за старото предложение за намаление с 40 процента, уточни Мавродиев. Ще се иска и нова дефиниция за свързани лица и какво е свързано лице, за да се ограничи до минимум възможността за подобни сделки.

Предлагат се и промени по размера на санкциите, които ще бъдат солидно увеличени за нарушители на правилата.

Предвижда се също въвеждането на риск базиран надзор, както в целия ЕС – надзорът да се провежда, отчитайки всички рискове по дейността на съответния фонд. Това е свързано със сериозни нови информационни системи и уеднаквяването на нашите системи с европейските, поясни Мавродиев.

КФН ще предложи промени, сред които въвеждане на европейската директива Платежоспособност ІІ*, която да важи и за пенсионните фондове, каза още той. На практика новата директива завишава капиталовите изисквания пред дружествата. 

В момента приключваме и проект за нов кодекс за застраховане, който имплементира тази директива, така че тя ще важи и за застрахователните компании, каза Мавродиев.

„Предлагаме го сега и за пенсионните фондове, също и много високи изисквания за корпоративно управление, касаещи квалификационни изисквания, опит на членове на бордове във фондовете, изисквания за обща компетентност на бордовете, високи изисквания по отношение на платежоспособност, вътрешен контрол и одит и добро корпоративно управление, което ще създаде сигурност за осигурените и за държавата“, обясни Мавродиев.

В рамките на парламентарната комисия зам.-председателят на КФН Ангел Джалъзов представи презентация за предлаганите от КФН промени, като започна с въвеждането на мултифондовете.

Преди това той разясни предисторията на промените – отпреди години е имало предложения за редукция на таксите в първи законопроект. Във втори се предлагат мултифондове за втори и трети стълб. Има и доклад за състоянието на фондовете и за намаляване на инвестиционната такса за управление и удръжките и регламентиране на базата за изплащане. Цялата документация е пратена на социалното министерство, поясни Джалъзов.

КФН предлага многофондова система, намаляване на таксите и удръжките, създаване на гаранционен фонд, усъвършенстване на базата на изплащане, разширяване на обхвата за свързани лица и контрол и въвеждане на риск базиран надзор и промени в работата на пенсионните дружества.

Какво представлява многофондовата система?

Сега дружествата предлагат един пенсионен продукт, но от КФН предвиждат два пенсионни продукта и диференциация на рисковия профил. Така в зависимост от инвестициите ще има консервативен и балансиран фонд.

Предлага се служебно прехвърляне от балансиран в консервативен универсален фонд 6 години преди пенсиониране за лицата в универсален пенсионен фонд и 4 години преди пенсиониране за тези в професионален. Целта е да се запази натрупаната доходност и да се избегне рискът от спад на капиталовия пазар.

И консервативните, и балансираните фондове ще могат да инвестират в инструменти с фиксирана доходност, но в книжа с променлива доходност ще могат да инвестират само балансирани фондове.

В третия стълб се предлага да има и агресивен рисков профил, за да имат лицата възможност за по-широк профил инвестиции.

Диференциацията, която определя нивото на риск, е обемът на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход. Насоките кога един фонд се стига за консервативен, балансиран или рисков са базирани на общоприети европейски практики.

За да бъдат информирани осигурените лица за мултифондовете, се предвижда при сключване на договор дружеството да направи инвестиционен профил на лицето и на базата на въпросници да се прецени допустимият инвестиционен риск за него.

Изпълнителният директор на ПОК „Доверие" Даниела Петкова отбеляза, че от доста време имат желание за риск базиран надзор и приветства сегашното предложение на КФН.

Петкова отбеляза също, че отдавна имат желание да бъдат въведени мултифондовете, но въпросът е дали това да стане за втория стълб, за разлика от третия стълб. Важно е дали вторият стълб ще е доброволен или задължителен, ако е доброволен, мултифонодовете са приложими и не би имало дискусии, коментира тя.

По думите й в третия стълб е хубаво да има мултифондове, за да има право на избор за осигурените. Според Петкова трябва да има и избор между рисковия капиталов и солидарния фонд, което ще доведе до повишаване на доверието у хората.

„Въвеждането на мултифондовете е крачка напред и ще допринесе за повишаването на доверието и сигурността в системата, защото значат гаранция и обвързват с жизнения цикъл на лицето. Това е доизграждане на тристълбовия модел“, коментира и София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България".

Как КФН предлага да се намалят таксите?

КФН предлага намаление на инвестиционната такса постепенно за период от четири години с 40%. Предвижда се също намаление на таксата за управление, която сега е до 5%, също с 40%, така че да се понижи до 3% до 2018 г. Предлага се и изцяло да отпадне таксата за прехвърляне на партиди между фондовете.

От КФН смятат, че тази постепенна редукция ще запази системата стабилна, без да се връщат лицензи на дружества. Пазарът е зрял и следва да може да понесе подобна редукция, каза Джалъзов.

Ако редукцията беше предприета преди три години, парите по сметките биха били с 46 милиона лева повече вследствие на намалението на таксите. Така че колкото по-рано, толкова по-добре, отбеляза той.

Как ще се попълва гаранционният фонд?

Гаранционният фонд ще е отделно юридическо лице, ще гарантира нетния размер на осигурителните вноски и ще следва структурата на вече съществуващите такива фондове, обясни Ангел Джалъзов.

Предвиждат се няколко източника за финансирането му– еднократна вноска от всяко пенсионно-осигурително дружество в размер 1 на сто от стойността на нетните активи на всеки фонд. Дружествата ще са длъжни и да поддържат резерв. Освен тази еднократна вноска, която ще е в размер на 80 милиона лева, ще има и текущи вноски, като те се определят за всяка календарна година, посочи той.

Допълнителни източници са самата доходност от набраните средства и заеми, дарения и други.

Това ще е консервативен тип инвеститор, уточни Джалъзов.

Целта на фонда е при евентуален спад на капиталовия пазар загубата да може да се покрие чрез него. Ако доходността е положителна, фондът няма да се активира, за да доплаща разликата. Изследвана е практиката на европейски държави и нашето законодателство има добри традиции, така че е належащо да имаме такъв фонд за осигурените лица, коментира той.

Фондът да е централизиран, както се предлага, е спорно, каза Даниела Петкова. По думите й такъв фонд ще събира повече пари от дружествата с повече активи, но трябва да има и задължително изискване за ниво на риск. Тя отбеляза също, че има значение текущата вноска дали е преди или след таксата за управление. Към кой момент ще се гарантират нетните вноски е другият спорен въпрос, допълни тя.

Петкова отказа да прави паралел с фонда за гарантиране на влоговете и отбеляза, че е важно да има измерител на риска, защото ще се гарантира нетен размер на вноските. Измерителят за риска ще даде онези граници, в които фондът ще се задейства, ще се гарантира и диверсификация и така в по-малко случаи ще се използва фондът.

София Христова повдигна въпроса, че не е указан моментът, в който ще трябва да се гарантират вноските и как този фонд кореспондира с мултифондовете.

Въпросите, зададени от агенция ПИК към КФН, не получиха отговори по време заседанието на парламентарната комисия. Частично бе отговорено на някои от въпросите на в. "Капитал" и на в. "Труд", като беше уточнено, че отговори в писмен вид са публикувани на сайта на Комисията. Менда Стоянова уточни, че вече е сформирана временна анкетна комисия и ако тя прецени, ще се занимава с въпросите подробно.

*Директивата Платежоспособност II бе приета от Европейския съвет в края на 2009 г. и предоставя общата за Европейския съюз (ЕС) правна рамка за осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност. Директивата определя изискванията за платежоспособност и риск, с които трябва да се съобразяват застрахователните и пенсионни компании в Европа.

Още икономически новини четете в Investor.bg