Двама кандидати – две различни държави

След като емоциите около първото изправяне лице в лице между двамата кандидати за Белия дом поутихнаха, дойде време за трезви анализи, пише сп. “Икономист”.Хилари Клинтън не спести почти нищо на своя опонент Доналд Тръмп. Бившият държавен секретар започна с атаките още в самото начало, припомяйки, че през 2006-та година Тръмп умишлено се е възползвал от наивността на милиони американци в зародиша на ипотечната криза, за да направи “малко пари”. “Това се нарича бизнес, между другото”, отвърна директно Тръмп.

Не след дълго проследва нова нападка – за отказа на Тръмп да обяви публично числата от данъчната си декларация. За Хилари това значи, че съперникът й или не иска избирателите да разбират, че е не толкова богат за колкото се представя, или крие нередности. Безкомпромисният бизнесмен отби и този удар с едно изречение: “Това показва, че съм умен”.

А защо Тръмп има репутацията на човек, който не плаща за свършена работа, като например за поставяне на мрамор в хотелите му или за проектирането на поредното му голф игрище?

“Защо дори в публиката на този дебат има човек, на когото не сте платили каквото е било предварително договорено?”, попита Клинтън. “Най-вероятно не си е свършил добре работата”, контрира опонентът й.

Тактиката на Хилари беше ясна – постоянни провокации към Тръмп, който е пословичен с невъзможността си да търпи каквито и да е критики. Тя заклейми кандидата на републиканците като привилегировано дете, получило наготово имотната империя за милиони на баща си. “Малък заем”, беше отговорът.

Размяната на удари под кръста донякъде замаскира реалните слабости на Клинтън по отношение на политическата й програма. Тя рецитирише приоритетите, сякаш наизустени от стенограма на партиен конгрес. Доналд Тръмп не пропусна да я “захапе” най-вече за неясната й позиция по споразумението за свободна търговия с азиатските тихоокенски държави, което ту подкрепя, ту отхвърля.

В общата картина Тръмп продължи да залага на това, което му носи успех досега в може би една от най-странните президентски кампании в американската история – непоклатима гордост от личния кодекс за авторитарно поведение, водещо към заветната цел. Бизнесменът се изправя срещу бюрократите и казва, че само стените могат да опазят Америка, че само твърдата ръка е гаранция за сигурност. Позиция, която му печели симпатиите на немалка част от републиканците, макар и да е далеч от идеала им за президент.
 
Истината е, че двамата кандидати за Белия дом изглежда се обръщат към две различни версии на своята държава. Поддръжниците им не просто не се разбират по отношение на данъците и здравеопазването – те почти нямат допирна точка.

При белите мъже без висше образование преднината на Тръмп спрямо Клинтън е 4 към 1, докато тя води сред цветнокожите с 3 към 1! 2 от всеки 3 високообразовани бели жени ще гласуват за Клинтън.

Данни от тези и други проучвания на общественото мнение показват, че двата лагера изглежда следват коренно различни ценностни системи.

За Тръмп и привържениците му Хилари Клинтън е представител на политическата класа, която позволява загубата на работни места, пуски терористи да преминават американската граница и харчи парите на американците в необосновани опити за въвеждане на демокрация в далечни краища на света, който накрая е и неблагодарен за тези усилия.

И тъй като се проваля в гарантирането на сигурността на хората, този елит не заслужава да бъде изслушан и разбран, по който и да е друг въпрос.

От другата страна Клинтън “натиска” по теми като расизъм и сексизъм, за да уязви Тръмп в прослойки на обществото, които могат да й гарантират изборна победа – афроамериканци, латиноси, млади и високообразовани хора и всички, за които един много краен човек трудно може да бъде добър човек и добър президент.
 
Американските избиратели не могат да постигнат консенсус какво е нужно, за да бъдеш държавен глава на страната им. Който и да спечели вота, половината страна ще го/я счете за позор още с встъпването в длъжност. Огромен проблем пред цялото американско общество, който към момент изглежда без решение.