Китай, Русия... Кой може да замести САЩ като световен лидер?

Провеждането от президента Доналд Тръмп на политика на принципа "Америка на първо място" поражда въпроси кой - ако някой изобщо може - ще запълни празнотата, в случай че Вашингтон изостави традиционната си глобална лидерска роля. Китай и Русия са сред кандидатите за по-голямо икономическо и военно влияние, докато Германия със своето двойствено поведение може да се окаже моралният компас на Запада, пише Асошиейтед прес.

От десетилетия САЩ до голяма степен бяха тези, които задаваха условията в глобалната икономика, изпълняваха ролята на жандарм срещу заплахите за международната сигурност и бяха начело при реакциите срещу кризи като ебола и земетресението в Хаити.

Но след като Доналд Тръмп помете всички по пътя си и влезе в Белия дом с изолационисткото послание, че Америка трябва да се фокусира върху себе си, той нито е казал, нито е направил нещо кой знае какво, за да разсее впечатлението, че иска останалият свят сам да си решава проблемите.

В речта на церемонията по встъпването си в длъжност Тръмп заяви, че САЩ прекалено дълго са инвестирали в индустриите, армиите, границите и инфраструктурата на други страни, като същевременно са оставили техните си да "бъдат занемарени и да западнат". "Но това беше дотук", заяви той.

С едно от първите си решения Тръмп в понеделник официално извади САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - споразумение за свободна търговия, започнато като проект при президента Джордж Буш-син и договорено от президента Барак Обама за установяване на правила в търговските отношения с Азия и създаване на противовес срещу нарастващото икономическо влияние на Китай.

Новият държавен глава на САЩ каза, че прави "чудесна услуга" на американските работници, разтрогвайки договора. Но сенатор Джон Маккейн, също републиканец като Тръмп, заяви, че оттеглянето от споразумението представлява "абдикация на Вашингтон от лидерството в Азия и отстъпването му на Китай".

Не само Пекин може да спечели от американското оттегляне. По свой си начин и Русия, и Германия също може да предявят претенции за по-голяма роля в света.

Но никой не е в състояние отведнъж да започне да се мери с икономическото, военно и морално могъщество на Америка, тоест по-изолационистко отношение на САЩ ще значи образуване на силов вакуум.

"Няма страна или обединение от страни, които да са в състояние да направят това, което САЩ правеха през последния половин век", каза Джон Олтърман, бивш сътрудник на Държавния департамент, а сега на Центъра за стратегически и международни изследвания. "Донякъде е въпрос на капацитет и ресурси, донякъде на амбиция." "Много неща просто няма да бъдат свършени", заяви той.

Докато съперници на САЩ като Китай и Русия с радост биха се възползвали от възможността да опитат да заменят Вашингтон, много страни в Азия, Европа и на други места са обезпокоени от евентуалното оттегляне на американците. Дори Германия не се чувства комфортно от това, че все повече се гледа на нея като на морален пример.

Китай, който инвестира милиарди в Африка и Латинска Америка, за да си създава влияние в развиващия се свят, е възможно да се превърне във все по-доминантна икономическа сила. Пекин вече предприе агресивна кампания за сключване на многостранно търговско споразумение, което се явява най-вероятната алтернатива на ТТП - сценарий, за който правителството на Обама предупреди, че ще остави Китай "да пише правилата" и ще доведе до влошаване на трудовите и екологични стандарти.

Пекин използва встъпването в длъжност на Тръмп като възможност да осмее американската демокрация и да представи своята комунистическа система като по-добра. А много от съседите на Китай споделят опасенията му от заплахите на Тръмп да започне "търговска война" с Пекин, облагайки с мито китайските стоки.

"Без значение дали ви харесва или не, световната икономика е тъкмо онзи голям океан, от който не може да избягате, дори да искате", каза китайският президент Си Цзинпин миналата седмица на Световния икономически форум в Давос, излагайки плановете си за растеж, задгранични инвестиции и повече възможности за търговия. На времето такъв дневен ред биха лансирали САЩ.

Несигурност витае и около военните съюзи на Америка.

Тръмп даде индикации за сериозно преосмисляне на този въпрос, наричайки НАТО "остаряла" организация и заявявайки, че американските съюзници трябва да понесат по-голяма част от товара на отбраната, докато тези от тихоокеанския регион усилват военния си потенциал, а Русия демонстрира военна мощ в Източна Европа, която е страдала десетилетия наред под съветска доминация.

Но не само там Кремъл показва мускули. В Сирия Русия повече от година подкрепя успешните офанзиви на сирийските правителствени сили срещу бунтовниците и направляваше мирните преговори между двата лагера в Астана. На разговорите, които се проведоха в понеделник, САЩ бяха само страничен наблюдател, като същевременно Белият дом заяви, че има възможност да си сътрудничи с Русия в борбата с групировката "Ислямска държава" в Сирия. Ако се стигне до подобно споразумение, то ще засили значително репутацията на Москва в Близкия изток.

"С избирането на Доналд Тръмп старият световен ред от 20-и век окончателно си отиде", написа германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер в статия за вестник "Билд", изразявайки доста разпространеното в Европа съжаление за объркването в световното лидерство и все по-големия безпорядък в международните отношения.

Действията на Тръмп са отражение на по-широките дебати в световен мащаб за глобализацията срещу изолацията. Британският премиер Тереза Мей ще посети тази седмица американския президент, за да търси партньорството му. Тръмп приветства резултата от референдума в страната й за излизане от ЕС - нещо, срещу което агитираше Обама.

Филипинският президент Родриго Дутерте, който преди остро се противопоставяше на Обама заради критиките на САЩ за войната на филипинската държава срещу наркотиците, изрази подкрепа за политическия принцип на Тръмп "Америка на първо място" и изрази облекчение, че Вашингтон вече няма да чете лекции на другите как да се държат. Унгарският премиер Виктор Орбан, който отдавна е обвиняван в недемократични уклони, се изказа по сходен начин, обявявайки "края на мултилатерализма" в ерата на Тръмп.

Макар и все по-голямата икономическа мощ на Китай и военното могъщество на Русия да се харесват на някои, малко са западно ориентираните страни, които биха се обърнали към тези две държави за морално лидерство. Германия се опита да запълни тази празнота, приемайки стотици хиляди бежанци и проявявайки се като радетел за вече чезнещия мултилатерализъм, 70 години след като беше виновна за едни от най-големите зверства в историята по време на Втората световна война.

Но Германия, икономическият двигател на Европа, има един ярък недостатък - неспособност да отговори на твърдата сила на амбициозните лидери в Москва и Пекин. А и въпреки всичките й усилия германския канцлер Ангела Меркел я очаква тежка кампания за преизбиране по-късно тази година, по време на която тя ще разбере дали нейната Германия е имунизирана срещу новата популистка вълна.
 

/БТА/