Уроците от войната в Украйна: Как руснациге си навлякоха катастрофа

"Войната е организиран хаос", отбелязва един от заместниците на генерал Дуайт Айзенхауер в Северозападна Европа след десанта в Нормандия. И бойното поле в Украйна е пример за това, със сражения, оцветени от хаоса, преобърнати от случайността и пред риск да поемат в неочаквана посока.

Умните генерали се опитват да вземат предвид всичко това по възможно най-добрия начин, за да избегнат хаоса. Макар може би не и в Москва, ако се съди по начина, по който се развива войната на Русия срещу Украйна. Една от най-ярките ѝ характеристики е колко зле подготвена беше за това, че нещата не се развиха по план. Друга причина е колко бавно се приспособява, за да се върне в правия път.

Тези точки са подчертани в съавторски анализ на военните уроци, които могат да се извлекат досега от войната, публикуван от Кралския институт на обединените служби, водещ британски мозъчен тръст в областта на отбраната. Анализаторите на RUSI си сътрудничат с Генералния щаб на Украйна при изготвянето на оперативни анализи за украинците и затова са запознати с подробности, които все още са секретни.

Авторите отбелязват, че още от самото начало руснаците са си навлекли катастрофа с високомерната си увереност в бързата победа. Възможно е това да е резултат от погрешен анализ и грешни прогнози на руските шефове на шпионските служби, искащи да угодят на президента Владимир Путин с разузнавателни данни, отразяващи собствените му предразсъдъци - както КГБ твърде често казваше на съветските лидери това, което те искаха да чуят. Аналитичният център не се занимава с това, но твърди, че първоначалният план за война е "формулиран преди всичко от специалните служби на Русия и основна група в президентската администрация, подкрепена от висши служители в Министерството на отбраната".

Планът предполага бързината и използването на измама, за да се държат украинските сили далеч от Киев и да могат да позволят бързото превземане на столицата. Измамата до голяма степен проработи, тъй като украинците съсредоточиха сили на изток, готови да парират руски настъпление по-дълбоко в Донбас и да се защитят от настъпление към Харков, втория по големина град в Украйна. В резултат на това руснаците постигнаха предимство от 12:1 в съотношението на силите спрямо украинците на север от Киев. Но руснаците не успяха да се възползват от предимството си, нарушено както от вътрешни, така и от външни фактори, които те не бяха предвидили при което и да е планиране на извънредни ситуации.

Не само украинците бяха измамени; руските сухопътни командири също бяха оставени в неведение.

"Заповедите бяха разпространени до 24 часа преди инвазията до повечето части", казват авторите на изследването. "В резултат на това руските войски не разполагаха с боеприпаси, гориво, храна, карти, правилно изградени комуникации и, което е най-критично, с ясно разбиране на тактическо ниво за това как техните действия се вписват в общия план."

Без тези познания руските сухопътни командири не са знаели как да коригират тактиката, за да постигнат първостепенните военни цели, когато нещата се объркат.

Основният външен фактор - човешкият фактор – е бил сърцевината на съпротивата, с която се сблъскаха. Според проучването те са били "забавени от решимостта - а не от възможностите - на украинските войски".

"Но най-големият недостатък беше липсата на обратни курсове на действие. В резултат на това, когато бързината не успяваше да доведе до желаните резултати, руските сили откриваха, че позициите им постоянно се влошават, докато Украйна се мобилизира", казват анализаторите.

В първия груб анализ на извлечените поуки, който се изготвя от RUSI и други центрове, има и поуки за Запада. Една от тях е революционното въздействие, което безпилотните апарати оказват на бойното поле. Тези сравнително евтини устройства променят съвременната война.

Въздействието им се появи още преди пълномащабното нахлуване на Русия.

През октомври 2020 г. в оспорвания анклав Нагорни Карабах турските дронове дадоха на Азербайджан ключово предимство пред арменците, като пробиха противовъздушната отбрана на Армения и поразиха нейните танкове, произведени в Русия. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган похвали успеха на турските безпилотни летателни апарати (БЛА), като заяви, че резултатите, които те са постигнали, "изискват пренаписване на военните стратегии".

Конфликтът в Украйна подчерта това и показа какво могат да направят безпилотните летателни апарати, когато става въпрос за разузнаване и атаки наблизо и надалеч. Тази седмица украинците очевидно са използвали дронове в бойни мисии на далечни разстояния, нанасяйки удари по въздушни бази дълбоко в Русия.

Друг ключов урок според RUSI е да се гарантира запасите от боеприпаси, съоръженията за командване и контрол, зоните за поддръжка и самолетите да са широко разпръснати. Украйна го направи и така избегна огромни загуби, след като първоначалната вълна от руски удари порази 75% от статичните отбранителни обекти през първите 48 часа след началото на нападението.

Но най-големият урок, който Западът трябва да научи, е да разполага с огромни запаси от артилерийски снаряди и ракети. "Войната изисква големи първоначални запаси и значителен допълнителен капацитет ", отбелязват авторите на RUSI.

В началото на войната руснаците се радваха на предимство от 2 към 1 в ракетите и артилерията пред украинските боеприпаси. Благодарение на западните доставки Украйна достигна артилерийски паритет през първите шест седмици на войната, но оттогава насам боеприпасите ѝ намаляват, въпреки огромната западна помощ. По отношение на обема на огъня от лятото насам руската армия се радва на предимство от 10 към 1.

Официални лица и военни експерти алармират за запасите от боеприпаси. Американските официални лица в публичното пространство до голяма степен се фокусират върху предизвикателствата пред Москва. Русия изгаря запасите си от боеприпаси с "изключителна" скорост, заяви директорът на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс на отбранителен форум в събота. Според нея Русия няма възможност да замени тези оръжия без помощ. Русия се опитва да закупи прецизни боеприпаси от Иран, както и от други страни.

Но също така не е ясно дали западните държави имат капацитета да поддържат доставките за Украйна със сегашните темпове - освен ако не искат да изпразнят собствените си арсенали.

Липсва и капацитет за увеличаване на производството - времето за изчакване за някои оръжия е около 18 месеца. Американският военен анализатор Патрик Фокс повдига този въпрос от месеци, като тази седмица отново написа в Туитър, че и двете страни може да се окажат в сериозен недостиг на боеприпаси и ще трябва да се съобразяват с нормите. "Светът до голяма степен е забравил индустриалните усилия, необходими за поддържане на конвенционална война", каза той.

Служителите на отбраната на САЩ се борят за попълване на запасите от боеприпаси. Армията на САЩ е подписала договори на стойност 6 млрд. долара както за доставки за Украйна, така и за възстановяване на американските запаси. А Пентагонът изглежда е взел присърце този урок и се стреми да увеличи драстично производството на оръжие и в дългосрочен план. Главният служител по снабдяването на Пентагона, Дъг Буш, наскоро обяви тригодишен план за увеличаване на месечното производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди през следващите три години.

Но не е ясно дали европейските правителства обръщат достатъчно внимание на това. Дали ще увеличат сериозно разходите за отбрана, или само ще говорят за това и ще се върнат към обичайната си дейност след края на конфликта, пренебрегвайки уроците от войната в Украйна?!