Да си спомняш събития, които не са се случвали

Не всеки може да се похвали с късмета да има "услужлива памет". Мнозина в ежедневието си редовно забравят това или онова – от незначителни неща като част от списъка за покупки в магазина, до пропуск на записан час за зъболекар или рождения ден на близък човек.

Ако разсъждаваме върху паметовите си способности, обикновено се изчерпваме с това, че за някои неща не ни бива много или напротив – на някои се отдава да помнят множество данни като телефонни номера и тн. Тоест свикнали сме да гледаме на паметта си в нейните количествени свойства – запомнили сме малко или много от дадена информация.

Паметта обаче е функция на уникалната мисловна дейност, обезпечена от човешкия мозък. Неговите свойства са такива, че това което помним, е възможно невинаги да е истина, или пък паметта ни да е избирателна и да зависи от настроението, желанията и емоциите ни, пише Puls.bg.

Пример за това са следните любопитни нарушения:

Дисоциативна амнезия

Тя се нарича още хистерична – това е частична или пълна загуба на спомен за събития от близкото минало, които са имали психотравмиращ характер за човека. При тази амнезия не се открива органично увреждане на мозъка. Това явление ни връща към теорията на Зигмунд Фройд, според когото под влияние на защитния механизъм на изтласкването от съзнанието се заличават спомените за неприятни или срамни неща.

Палимпсест

Представлява загуба на спомен за отделни събития или периоди от време при алкохолно опиване. Това важи за тези, които на сутринта не помнят как са се прибрали и какво са правили снощи след като са се почерпили обилно с алкохол и се приема за един от началните симптоми на хроничния алкохолизъм.

Хипомнезия

Намалена е възможността за приемане или възпроизвеждане на информация и се среща както при здрави хора като израз на умора и напрежение, така и при невротични разстройства, където е наришено активното внимание.

Хипермнезия

Свръхпамет, която може да бъде и напълно нормално явление. Нейната по-зловеща изява е т. нар. предсмъртна памет. Това е явлението, при което за кратко време непосредствено близо до смъртта през мисълта минават огромна поредица от спомени – преживели подобно явления споделят, че животът е минал като лента пред очите им. Иначе казано – за едно кратко хронологично време се регистрира дълго преживелищно време. Този феномен се описва от мнозина, разминали се на косъм със смъртта.

Аломнезии

Наричани още илюзии на паметта, при тях споменът за реални събития се възпроизвежда в неточен и изменен вид в резултат на моментно емоционално състояние. Често това се случва при даване на свидетелски показания или явяване на изпит при здравите хора. Алоамнезиите са също и болестен симптоми, наблюдаван често при налудностите.

Криптомнезия

При криптомнезията нещо чуто или прочетено след време се преживява като собствено творение – това се случва несъзнателно и непреднамерено (за разлика от плагиатството). При псевдореминисценциите точни фактологически спомени се подреждат в неправилен хронологичен ред.

Налудни спомени

Парамнезията представлява погрешни спомени, възникнали от илюзии, свързани с интензивни емоции. При ретроспективната фалшификация пациентът е убеден в достоверността на несъмнено погрешни спомени – например както шизофреникът си спомня, че като дете някой е имплантирал предавател в мозъка му.

Конфабулации

Ако са налице празнини в паметта (какъвто е случаят например при антероградната амнезия) те могат да се запълват с паметово съдържание, което е или измислено, или реално, но отнасящо се за друго време. Така спомени от миналото – били те реални или видоизменени – се пренасят в актуалното настояще на пациента.

Конфабулациите са симптом на органично разстройство на мозъка, но могат да се наблюдават и при шизофрения.

И в крайна сметка – паметта, уж натоварена с функцията да съхранява точни факти, се оказва много субективна. Защо това е така? Паметта съхранява миналото на личността, а процесите на паметта са всъщност процеси на взаимоотношенията между актуалното настояще на личността и нейното минало. Ето защо паметта може да се разглежда в контекста на личностовото преживяване на времето, а не като обективен поглед над събитията.