Трябва ли FIFA да предлага IPO?

Ръководители, арестувани по обвинения за корупция и подкупи, главен изпълнителен директор, който изглежда сляп за вредата, нанесена на една от най-доходоносните марки в света, и заплахата, че най-големите рекламодатели ще преместят бизнеса си другаде. Ако FIFA беше публична компания, акционерите й досега щяха да са се вдигнали на бунт, коментира BloombergView.

Но тя, разбира се, не е такава. А може би трябва да бъде. Дезинфекционният ефект на корпоративната прозрачност, който очевидно липсва на FIFA в сегашното й състояние на организация с нестопанска цел (въпреки че все пак генерира повече от 5 млрд. приходи за последния четиригодишен цикъл на Световното първенство по футбол), може да е решението, от което се нуждае ръководителят на световния футбол.

Подкупите и корупцията от страна FIFA не са престъпление без жертви. Всеки долар преминал през организацията, независимо дали е попаднал в нечий джоб , или върху нечия китка под формата на часовник за 20 000 долара заради оказаното любезно съдействие, е долар, който не е вложен за развитието на най-гледания спорт в света. Всяко Световно първенство по футбол, което незаконно е облагодетелствало незаслужил кандидат, ощетява някой по-достоен от шанса да бъде домакин. Затова не трябва да се позволява на FIFA да продължи с бизнеса си както обикновено, дори след като (и особено след като) миналата седмица Сеп Блатер беше преизбран за пети път за президент на организацията.

Като публична компания FIFA няма да може скрие заплащането на Блатер в универсалните „разходи за персонал“ на стойност 397 млн. долара. („Скрили сме ги, така че да не можете да ги намерите“, заяви в своя статия от април Маркус Катнер, ръководител на финансите и администрацията на FIFA.) Частните самолети и суетните филмови проекти поне ще трябва да бъдат одобрени от борд, който ще бъде длъжен да вземе интересите на акционерите присърце.

Веднага след като бордът е сигурен, че разходите на организацията са отново под контрол, би трябвало да има изобилие от свободни средства за изплащането на прозрачни дивиденти на акционерите, а и на федерациите по света. Новата компания трябва да бъде структурирана по начин, който гарантира, че FIFA ще продължи да влага значителни суми за развитието на спорта. (Организацията твърди, че е вложила 1 млрд. долара за изграждането на съоръжения и подпомагане на наемането на треньори в много страни за четирите години преди Световната купа в Бразилия.)

Дали инвеститорите биха се заинтересували? Финансите на FIFA стават все по-силни въпреки обвиненията в корупция. Световните маркетингови права за подготовката на Световното първенство в Бразилия, например, достигат 1,6 млрд. долара, което е с една трета повече от предишното първенство в Южна Африка. А футболни инвестиции вече съществуват: Манчестър Юнайтед, например, един от най-успешните футболни отбори през последните години, има акции, регистрирани в САЩ, които се държат от инвеститори, включително Fidelity, Blackrock и Janus Capital.

Най-важният въпрос обаче е дали някой може да накара FIFA да се превърне в публична собственост чрез първоначално публично предлагане. В момента FIFA е ефективно „собственост“ на 209 национални футболни федерации, които са нейни членове. По-малките членове ще имат малък стимул да се откажат от сегашната система, в която Таити е най-силният член спрямо размера на икономиката си, докато Германия, Япония и САЩ имат най-малко влияние.

Но управляващият орган на футбола в Европа, UEFA, може да изиграе водеща роля в налагането на промяна. UEFA е гласът на критиката срещу FIFA. Ако тя реши да бойкотира световната организация, оттегляйки своите 53 асоциации, които съставляват повече от 1/4 от всички членове, тя може да стане достатъчно силна, за да принуди FIFA да предприеме друга посока. И именно към това трябва да се устреми UEFA.

Още по темата четете в Investor.bg