Стефания Колева: Изкуството не бива да угажда!

Трудно е да се прави изкуство в "раздробена страна", където управляващите не спират да намаляват бюджета за култура. В това е убедена актрисата Стефания Колева, която въпреки неразбирането на властимащите не спира да опитва да възпитава публиката. Защото е убедена, че на зрителите не трябва да се угажда. Звездата от малкия и големия екран, която може да гледаме и на сцената на Народния театър "Иван Вазов" в спектакъла на Александър Морфов "Животът е прекрасен", се заема с "възпитаването" на зрителите от най-крехка възраст. А именно чрез проекта на Фортисимо Фамилия "Приказки за виолончело" в зала "България".  Стефания Колева е музата на челиста Петър Кушлев и съвместно с музикантите от Софийска Филхармония представят известни от киното мелодии, редувани с класически произведения от Чайковски, Хайдн и Вивалди.

Това е един от най-хубавите модели – да се разкрива красотата на класическата музика на деца от най-ранна възраст. Особено в страна, където държавата дава твърде малко средства за култура.

Това е болна тема. А културата наистина се възпитава. Всеки човек изначално съчетава и черното, и бялото, и сянката, и светлината. Дали ще си отвориш очите към светлината зависи изцяло от духа, който носиш. Ако това е нещото, което те озарява и те прави щастлив, мирогледът е съвсем различен. Силно се надявам тези дечица, които идват в зала "България", дори да не станат музиканти, да заобичат изкуството.

Вие ли открихте виолончелото или то намери вас?

Аз съм любител на класическа музика, но покрай този проект по-обстоятелствено го опознах. Формата, в която представяме инструмента е много симпачитна, изключително успешна и хубава, защото заразява децата с любопиство да открият сами своя инструмент. Било то виолончело, туба, контрабас...

Вие свирила ли сте на някакъв инструмент?

Не, въпреки че много съм искала. Също така не пея. Музикална съм, но се притеснявам като хвана микрофон.

На фона на случващото се у нас, как се прави изкуство?

Живеем в раздробена страна. Много от режисьорите колеги се принизяват, за да привлекат зрители. Не съм привърженик на това, че трябва да се угажда на публиката. Убедена съм, че тя трябва да се възпитава. Не в норми и да влиза в рамки, а да се отвори към естетика и към духовното. Това липсва генерално у нас и то, защото на режисьорите им се извиват ръцете като творци. Докато властва кича и лесното изкуство, няма да има просперитет. Струва ми се, че "властимащите" имат специален епитет към нас. Те си казват, че ние ще се оправим, въпреки че постоянно намаляват бюджета за култура. За библиотеките също бе намален с 15%, защото се смята, че има книги, които просто си стоят и няма какво повече да се направи за тях. Управляващите нямат представа какво е изкуството наистина.

Въпреки че сте една от най-известните актриси в България, позволявате ли си да не правите компромиси в професията?

Много е трудно и дори невъзможно. Правя компромиси, но в рамките на разумното и спазвам една хигиена, която смятам че е наложителна. Не поемам много ангажименти наведнъж и никога не ги правя на всяка цена. Свързвайки се с Фортисимо Фамилия, много ми хареса, че проектът е с деца, с музика, с изпълнители от Филхармонията. Когато се събере музиката и театърът в едно, няма начин да се възпита лош вкус. Тук съм свързана с по-малките деца и се вдетенявам, за да събудя у тях нотката на въображението. Много е хубаво, че въпреки крехката възраст на публиката, голяма част от нещата се знаят. Постепенно публиката се възпитава.

Вашата дъщеря гледала ли е тези приказки?

Да, въпреки че е по-голяма. Все пак тя е и най-големият ми коректив.

Бяхте муза в спектакъла. Кой е муза в живота ви?

Музата е вдъхновението и любопитството да намираш все ново и ново от това, което ти предстои и да търсиш. Аз не спирам да търся.