Без вина виновен! Боят в трамвай №20 – другата истина

"Имам семейство и близки хора, които понесоха тежестта, защото бях набеден за свиреп престъпник, бияч, фашист. Без да има нито едно доказателство, че съм бил на мястото на това нападение и съм оказал насилие над тези хора. Два месеца бях задържан в следствен арест отново без доказателства срещу мен. Вече 6 години нося клеймото на престъпник".

Така започва писмото си към редакцията ни Димитър Лазаров, който е един от подсъдимите по делото за побой в трамвай №20 от 2010 година.

Според обвинителния акт на прокуратурата около 15-ина маскирани младежи с метални тръби, боксове и ножове нахлуват в трамвай №20 край гара Искър на 6 юни 2010 г. и започват да бият други хора, тръгнали на протест в подкрепа на бежанци.

На съд отиват шестима души - сред тях и Димитър Лазаров. Според МВР той е лидер на националистическото движение "Национална съпротива". Според обвинението причните за побоя са политически - жертвите изповядват комунистическите идеи, а нападателите им са неонацисти.

Димитър Лазаров обаче има различна теория за този ден.

"На 6 юни 2010 г. – денят на нападението, до 13:30 ч на обяд бях в дома си, за което пред органите на реда потвърдиха трима свидетели. Показанията им са подплатени с разпечатки от клетките на 2 мобилни оператора, в които доказват, че по време на инцидента се намирам на 15 км от мястото, а именно в ж.к. "Бели брези". По делото също така има и разпечатки от проведени от мен с разговори в скайп, които са осъществени преди, по време и след инцидента", настоява Лазаров.

Той пише още: "Не желая да превръщам себе си в жертва на обвинението... Желая единствено да дам гласност на един изключителен проблем в обществото ни – как хора, обвинени в престъпление, които все още не са получили присъда от българския съд, биват превръщани в престъпници чрез трибуната на медиите. В България всеки човек е невинен до доказване на противното".

Той посочва, че 6 години след нападението в трамвай, делото даже не е приключило на първа инстанция.

"Аз искам да бъде даден ход на делото и тогава пред българския съд, пред Конституцията на Република България свидетелите срещу мен да се изправят и да кажат истината, защото аз не съм участвал в нападението и побоя. Аз искам справедливост за мен и за семейството ми. Вярвам във върховенството на закона и знам, че един ден ще се докаже моята невинност. Тогава обаче лъжесвидетелствалите срещу мен ще трябва да понесат своята отговорност", казва той.

Лазаров посочва и че един от пострадалите - Борис Ноев, нарочно го очерня. Освен него от обвинителния акт на прокуратурата става ясно, че жертви на мелето са и други четирима души.

"Сред тях има един човек, който превърна повдигането на обвинения срещу мен в извратено забавление, в хоби. Борис Боев за трети път твърди пред органите на реда и българската съдебна система, че аз съм оказвал насилие над него. По предходните две обвинения еднозначно бе доказано, че е излъгал, като ме е посочил за негов нападател. При първия случай бе издадена оправдателна присъда в моя полза, тъй като не бе доказана ни най-малка вина от моя страна. При втория случай на набеждаване от страна на лицето Боев - пред съда показах документи, удостоверяващи, че в деня на инцидента, за който ме обвинява, дори не съм бил в София", казва Лазаров.

Той допълва: "Хора, които съзнателно подвеждат държавните институции с ясното съзнание, че ще накърнят чуждите права и свобода, трябва да понесат тежестта на закона, за да се замислят следващия път, когато "разпознават" нападателя си. Борис Боев доказа, че не е надежден свидетел и злоупотребява по грозен начин със закона".

Димитър Лазаров завършва писмото си така: "Не желая да бъда удобният виновен нито по това дело, нито по друго. Не желая да бъда наричан престъпник, без да има доказателства и присъда за това. Не желая семейството ми да страда от лъжите и манипулациите. Затова отправям апел към Вас, представителите на средствата за масова информация, бъдете бдителни за обективността, оценявайте и моралните щети, до които биха довели материалите Ви".