Лорд Робъртсън, ръководил НАТО: Руски хакерски атаки може да задействат Член 5 в бъдеще

Руски саботажи или кибератаки биха могли да задействат споразумението на НАТО за колективна отбрана за първи път след събитията от 11 септември, предупреди бивш генерален секретар на военния съюз.

Лорд Робъртсън от Порт Елън, който оглавяваше НАТО, когато Алиансът задейства Член 5 след терористичните атаки от 11 септември преди 25 години, заяви, че прагът за ответни действия все още не е достигнат, но актове на подривна дейност биха могли да обосноват такъв отговор.

Член 5 е крайъгълният камък на НАТО. Той утвърждава принципа, че въоръжено нападение срещу един член на Алианса се счита за нападение срещу всички членове.

"Ако се стигне до мащабна кибератака или сериозен акт на саботаж, в конкретния момент ще трябва да се вземе решение дали това попада в обхвата на Член 5", казма Робъртсън пред The Times. "Ще разберем, когато го видим. Така се случи и на 11 септември - както и през 2001 г., трябваше да се прецени дали нападението е достатъчно сериозно, за да оправдае задействането на Член 5."

Член 5 е създаден, за да защитава групата от западни държави от евентуално нападение от страна на Съветския съюз, и е бил задействан само веднъж в своята 77-годишна история. Клаузата не задължава всички членове на НАТО да изпращат войски за участие в бойни действия. Вместо това, всяка страна членка е длъжна да окаже помощ на нападнатата държава, като предприеме "действия, каквито сметне за необходими".

От 2014 г. насам лидерите на НАТО са съгласни, че тежки актове на саботаж и кибератаки могат да преминат прага за задействане на Член 5. Военният съюз обаче съзнателно отказва да публикува фиксирана "червена линия", която да описва точно какъв мащаб на атаката би провокирал колективен отговор.

За да бъде класифицирана една кибероперация или акт на саботаж като "въоръжено нападение" по смисъла на Член 5, тя вероятно би трябвало да доведе до последици, съпоставими с тези на конвенционален военен удар - например значителни човешки жертви или катастрофални щети по критичната национална инфраструктура.

"Русия ни изпитва постоянно"

Наблюдава се зачестяване на опитите за саботаж, зад които изглежда стои руската държава. В сряда британски гражданин беше обвинен по силата на Закона за националната сигурност в оказване на съдействие на чуждестранна разузнавателна служба и в намерение за извършване или участие в действия за подготовка на саботаж.

Твърди се, че 31-годишният Джошуа Камидж доброволно се е предложил да извърши саботаж във фабрика за дронове в Суиндън, докато е поддържал връзка с представител на "Доброволческия корпус на ГРУ" - група, контролирана от руското военно разузнаване.

Поредица от саботажни атаки преди две години - включително пожар в склад в Източен Лондон, унищожил хуманитарна помощ за Украйна на стойност 1 милион паунда - накараха генералния директор на МИ-5 Кен Маккалъм да предупреди, че ГРУ изпълнява "продължителна мисия за всяване на хаос по улиците на Великобритания и Европа".

Наблюдава се и рязък ръст на спонсорираната от държавата дигитална агресия. Скорошен анализ на Microsoft установи, че руските кибератаки срещу държави от НАТО са се увеличили с 25% през последната година. Великобритания е втората най-честа мишена след САЩ.

"Русия ни изпитва постоянно", отбелязва Робъртсън. "Саботажи, кибератаки, кампании за дезинформация, намеса в избори и наблюдение на подводни кабели. Всичко това се случва в момента на ниво, което те наричат ​​"под прага на военния конфликт" (sub-threshold level)."

Терминът "война под прага на военния конфликт" (sub-threshold warfare) се отнася до враждебни действия, които умишлено не достигат правното определение за въоръжен конфликт, с цел да се избегне провокирането на военен отговор.

Основна грижа за ръководителите на британските служби за сигурност е уязвимостта на около шестдесет подводни кабела за пренос на данни, по които минава почти целият интернет трафик и финансовите трансакции на страната. Руски шпионски кораби и специализирани дълбоководни подводници редовно кръстосват Ламанша и Северно море, за да наблюдават, картографират и евентуално да саботират тази критична подводна инфраструктура.

През декември Блейз Метревели, ръководител на МИ-6, предупреди, че Русия представлява "остра заплаха" за Запада, като планира палежи, саботажи, убийства, както и кибератаки и нападения с дронове в цяла Европа. Генерал сър Гуин Дженкинс, командващ Кралския военноморски флот (First Sea Lord), заяви, че флотът отделя една трета от оперативното си време за противодействие на руските заплахи под водата. Робъртсън добавя:

"Те ни подлагат на изпитание и ние трябва да сме подготвени, тъй като ситуацията може много бързо да прерасне от ниво под прага на конфликт към ниво над този праг, при което те действително предприемат конкретни действия. Ситуация, в която възстановените руски военни сили биха могли лесно да извършат нещо с тежки последици."

Инцидентите с дронове в Германия не достигнаха прага за задействане на Член 5

Германия обвини Русия за поредица от опити за саботаж на електрически подстанции в цялата страна, както и за по-ранен опит за нападение на летището в Лайпциг с дрон, носещ 800 грама експлозив. На 4 август дронът (тип квадрокоптер) се удари в украински товарен самолет, но не се взриви.

Няколко часа след нападението, товарен самолет Boeing 757 идващ от Марсилия, се сблъска с друг неидентифициран дрон на височина около 400 метра над летището. Трети дрон беше открит в близко поле на 13 август.

В отговор германското правителство затвори руското консулство в Бон, а правителствата на Великобритания, Франция и ЕС привикаха дипломати, за да осъдят опита за атака. Кремъл отхвърли обвиненията.

Въпреки че беше една от най-дръзките ескалации на територията на НАТО до момента, опитът за бомбен атентат в Германия не доведе до задействане на Член 5. Тъй като дронът не се взриви и нямаше масови жертви или катастрофални щети по инфраструктурата, съюзническите държави предпочетоха пропорционален дипломатически отговор.

Многократно са отправяни предупреждения, че Русия може да се опита да изпита ангажираността на Алианса към Член 5 чрез нахлуване в балтийска или източноевропейска държава. Разузнавателните данни на НАТО сочат, че подобна атака може да се случи още през 2030 г.

През последния месец Кремъл втвърди реториката си спрямо Обединеното кралство, след като стана ясно, че британски дронове са били използвани от Украйна за удари по цели на руска територия. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Великобритания вече трябва да се "счита за активен участник" във войната. Говорител на руското външно министерство също заплаши с атаки срещу британски заводи и военни обекти.

Как НАТО реагира на събитията от 11 септември?

Робъртсън предлага задействането на Член 5 през 2001 г. след обсъждане с Колин Пауъл - държавен секретар на САЩ при управлението на Джордж У. Буш - и решението беше подкрепено от Северноатлантическия съвет, съставен от страните членки. Това е единственият случай, в който е прилагана клаузата за колективна отбрана.

"Това беше правилното решение. Имах пълно основание да настоявам за него", казва Робъртсън. "Член 5 е в основата на НАТО и въпреки че беше задействан при обстоятелства, различни от предвидените, светът видя, че този могъщ съюз застана зад съюзник, подложен на атака."

На 12 септември 2001 г. Робъртсън свика извънредна пресконференция в Брюксел, като заяви, че ако се установи, че зверството е било "дирижирано от чужбина", то официално ще се третира като въоръжено нападение срещу всички 19 държави, членуващи по това време в НАТО. Ангажиментът за колективна отбрана бе подкрепен от "Даунинг стрийт", където Тони Блеър обеща, че Великобритания ще застане "рамо до рамо с нашите американски приятели".

През следващите седмици НАТО разгърна флотилия от самолети за радиолокационно наблюдение и стотици членове на екипажи от двете страни на Атлантика за защита на въздушното пространство на САЩ, осигурявайки въздушна сигурност по време на големи събития в страната, включително "Супербоул" в Ню Орлиънс и Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през февруари 2002 г.

Тези действия доведоха и до нахлуването на американски и британски сили в Афганистан, като съюзниците от НАТО осигуриха обмен на разузнавателна информация, достъп до въздушното пространство и военноморски патрули в Средиземно море.

През 2003 г. командващите на НАТО поеха контрола над Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) - мисия с мандат на ООН, натоварена със задачата да гарантира сигурността в Кабул. В пиковия си момент коалицията ISAF командваше над 130 000 военнослужещи от 50 държави - членки на НАТО и партньори.

Дали Тръмп би се включил?

Повече от две десетилетия по-късно разривът между Вашингтон и европейските столици породи въпроси относно бъдещето на НАТО. Този месец президентът Тръмп даде да се разбере, че няма да подкрепи Обединеното кралство в случай на конфликт за Фолкландските острови, след като многократно е поставял под съмнение стойността на трансатлантическия съюз. Той редовно критикува европейските съюзници, включително Обединеното кралство, заради неизпълнението на ангажиментите им за достигане на целевите нива на разходите за отбрана.

Миналия месец правителството на САЩ започна "преглед на военното присъствие в Европа", който ще определи числеността на американските войски и военните активи на континента. Вашингтон вече изтегли войници от Германия и намали броя на бойните самолети, дроновете, подводниците и военните кораби, които предоставя на разположение на НАТО.

Съществуват опасения, че в случай на мащабно нападение САЩ може да не подкрепят задействането на Член 5.

"Ако дори само едно правителство беше заявило, че няма да се присъедини към това след 11 септември, целият процес щеше да се провали", припомня Робъртсън. "Положителните резултати от това щяха да бъдат обезсмислени, ако бяхме задействали Член 5, но не бяхме успели да постигнем целта си. Това щеше да изпрати сигнал към "Ал Кайда", към международния тероризъм и към целия свят, че НАТО е неефективна организация и не трябва да се приема насериозно."

Въпреки дипломатическите сътресения, Робъртсън вярва, че разширената организация - вече с 32-ма членове - ще оцелее.

"Повечето американски администрации с времето осъзнават, че НАТО е изключително изгодна за Съединените щати", казва той. „Да, съществува дисбаланс в рамките на организацията, при който на американците се пада по-голямата част от тежката работа, но това същевременно засилва американското влияние в света, тъй като 31 пълноправни съюзници се събират всяка седмица в Брюксел."

На въпрос дали НАТО все още би имало готовността или способността да задейства Член 5 в случай на мащабна атака или конвенционален удар срещу страна членка, Робъртсън отговори:

"Да, мисля, че би го направило. Решението от 11 септември беше взето без какъвто и да е предишен контекст или подготовка. Смятам, че когато настъпи такъв момент, това ще бъде очевидно. Русия продължава да ни изпитва. Кремъл изрично заяви, че е във война със Запада. Но принципът на солидарност остава в сила и това няма да се промени."