От "Осанна" до "Разпни го" – Гришо и победата... над себе си

Григор Димитров победи Давид Гофен с лекота и за първи път се класира на ½ на Australian Open. Това е втори полуфинал за българина в турнирите от Големия Шлем, след като той достигна до тази фаза и на Уимбълдън 2014, където загуби от Новак Джокович.

Това бе повод в социалните мрежи, а и в информационния поток на родните ни медии да завалят мечтателни сентенции, одобрителни възгласи и патриотични лозунги в стил "Айде, Гришо!"

Хора, които до онзи ден го псуваха, днес го аплодираха и се гордееха с него. Това е българското проклятие – тук пътят от "Осанна" до "Разпни го" е много кратък. Известните и успели в различни сфери наши сънародници го знаят особено добре.

Няма да забравя как мнозина, а сред тях и почти всички български журналисти, се бяха обърнали срещу Григор Димитров малко преди началото на Олимпиадата в Рио. В първия си и последен мач там той падна от Марин Чилич и критиките вече бяха унищожителни. Неслучайно след мача нашата първа ракета дори подмина чакащите го български журналисти.

Тогава, още преди да започнат Олимпийските игри, написах текст в подкрепа на Григор, озаглавен "Григор Димитров, Робърт Фрост и пътищата", защото ми омръзна да мълча сред екзалтираното презрение на онези, които сега се надпреварват да викат в полза нашия тенисист и да ни обясняват откъде изгрява слънцето.  В статията нарекох хасковлията "…мислещо и разумно момче".  

И още: "Според мен Гришо е направил като лирическия герой от стихотворението на Фрост –  още в началото е избрал по-запустелия, по-затревения път.  Път, в който си анонимен и трябва да си намериш място под слънцето, с ясното съзнание, че да стоиш под сянката на големите събития и личности е неприемливо. Път, който изисква работа и предполага достойнство. Път, в който трябва да се бориш с плевелите на собствените си страхове и очакванията на близките ти хора, всички, които те подкрепят и цяла една национална общност. Път, който в действителност не е лек за плещите на един младеж".

Прочетете целия коментар тук!

Атанас Янев, специално за Gol.bg