Първо "Спутник", а сега хиперзвуковото оръжие на Китай: Изостава ли отново Америка?

"Слушайте сега звука, който завинаги раздели старото от новото."

Така радио NBC представи сигнала от първия спътник в космоса на 4 октомври 1957 г. Но това не беше триумф на американската наука - звукът идваше от "Спутник", хардуер с размерите на плажна топка, чието изстрелване от СССР зашемети света - и в частност САЩ.

Изразът "Спутник момент" е измислен, за да отбележи случилото се. Той означава шок от загубата на предполагаемо превъзходство, от технологичения скок на съперника, който може да разруши ядрения баланс на силите.

Тогавашният президент на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер заяви, че не е притеснен "ни на йота" от "Спутник", но обществената и политическата реакция в САЩ бяха по-малко оптимистични.

"Руската наука победи американската наука", изкрещя Бостън Глоуб.

Миналата седмица председателят на съвместния комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили припомни "Спутник момента", когато говори за изпитанията на Китай на една или повече хиперзвукови ракети това лято.

"Това, което видяхме, беше много значимо събитие на тест на хиперзвукова оръжейна система. И е много тревожно", каза Мили. "Не знам дали това е напълно "Спутник момент", но мисля, че е много близо до това."

Китай казва, че не е направил нищо повече от изстрелване на космическо превозно средство за многократна употреба - и само въз основа на тези тестове е трудно да се определят намеренията му. Но азиатската държава инвестира значително в ракетни и космически способности през последните години, като същевременно развива конвенционалните си военни сили и кибервойната.

От гледна точка на националната сигурност, изненадите и невъзможността да се оцени заплахата са това, което държи висшите служители будни през нощта. "Спутник" за кратко покри и двете изисквания. Бързото развитие на хиперзвуковата технология в Китай може да бъде от различен порядък.

В годините след "Спутник" САЩ бързо изпревари Съветския съюз в спътниковите и космическите технологии. НАСА е създадена през 1958 г. (и лети с първия хиперзвуков тестов апарт през 1959 г.). До 1960 г. САЩ има три пъти повече спътници, обикалящи около Земята, отколкото СССР.

Паритетът беше възстановен, въпреки някои злополуки по пътя. Първият отговор на САЩ на "Спутник" се взриви при стартиране; тестът на хиперзвуково превозно средство през октомври се провали.

Толкова малко се знае за китайската програма, че е почти невъзможно да се прецени дали се е отворила по-голяма празнина.

Служители на разузнаването казаха пред комисията по разузнаването на Сената на частни брифинги, че китайският тест бележи значителен напредък в способността на Китай да нанесе първи стратегически удар срещу Съединените щати, според хора, които са присъствали на брифинга, цитирани от CNN.

Други длъжностни лица и експерти не са толкова загрижени от ракетния тест и казват, че макар че е имала за цел да бъде провокативна - технологията не дава предимство на Пекин и следователно не е дестабилизираща.

Самата технология не е нова: САЩ, Китай, Русия и други страни работят по нея от десетилетия. Русия разработва набор от хиперзвукови оръжия, за които президентът Владимир Путин се похвали, че са "непобедими".

И все пак - ако една сила поеме решаваща водеща роля в въоръжаването на хиперзвукова технология, това би било дестабилизиращо.

Ловкост на малка надморска височина

Хиперзвуковите ракети не са толкова бързи, колкото балистичните ракети – макар че при скорост пет пъти по-висока от скоростта на звука те не са никак бавни – но пътуват на ниска надморска височина и са доста по-маневрени. Те може да са в състояние да променят целта си по време на полет и поради това са трудни за откриване и прихващане.

Доклад на RAND от 2017 г. отбелязва, че дори "страните със способни наземни и космически сензори ще имат само няколко минути, за да разберат, че тези ракети приближават".

Ако междуконтинентална балистична ракета (ICBM) бъде изстреляна по американска цел, между откриването и удара ще изминат приблизително 25 минути. Някои анализатори изчисляват, че ако се използва хиперзвуково оръжие, този период ще е едва 6 минути.

За да се защити САЩ от хиперзвуков арсенал, ще са необходими непосилни средства за защита на голяма надморска височина. А това предполага и много по-добри защити от тези, които се използват в момента.

Освен това американските противоракетни системи са фокусирани върху Северното полукълбо: високо маневрена хиперзвукова ракета в ниска орбита може да бъде насочена над Южния полюс.

Някои експерти посочват, че ерата на хиперзвуковите ракети все още е по-скоро теоретична, отколкото реална - все още се изисква много инженерство.

Иван Оелрих, бивш вицепрезидент на Федерацията на американските учени, твърди, че "хиперзвуковите оръжия ще добавят някои нови военни способности, но няма да революционизират войната". Но докладът на RAND, написан през 2017 г., преценява, че има "най-много десетилетие, преди хиперзвуковите ракети да станат важни във военно отношение".

Търсене на душата, предизвикано от "Спутник"

Оригиналният "Спутник момент" предизвика доста душевно търсене в САЩ.

Критиците смятат, че САЩ се е забавил да разпознае и реагира на амбицията на СССР да бъде първа в космоса. И Линдън Джонсън, и Джон Кенеди, тогавашни американски сенатори, използваха "Спутник момента", за да критикуват американската неподготвеност.

Джонсън предупреди, че Съветският съюз ще може да бомбардира Америка с ядрени бойни глави подобно на деца, хвърлящи камъни от надлез.

По подобен начин днес някои критици казват, че САЩ са били бавни в разпознаването на заплахата. "Пентагонът не успя да бъде ефективен при формулирането на необходимостта от хиперзвуковите оръжия и след това да управлява развитието им", казва Андрю Сенесак от Националната индустриална асоциация за отбрана.

"Спутник" стимулира разходите за научно образование: Законът за образованието в националната отбрана беше приет през 1958 г. Дали бързото натрупване на китайски способности ще вдъхнови подобни инвестиции в САЩ, тепърва ще се види.

"Спутник" също така стимулира огромни инвестиции в сателитни технологии както от САЩ, така и от Съветския съюз. А човечеството се е възползвало от граждански приложения на тези инвестиции – GPS, телекомуникации – но до 1990 г. около четири от всеки пет спътника в космоса са били военни.

Днес хиперзвуковата технология се разработва в Австралия и Европа за търговски, мирни приложения. Но голяма част от тази технология може да има военна стойност.

Контрол на въоръженията и отбрана

"Спутник моментът" беше важен и по два други начина.

Рискът, че космосът може да наруши военния баланс, в крайна сметка предизвика ера на споразумения за контрол на въоръженията - защото балистичните ракети с ядрено оръжие имаха потенциала да унищожат противник.

Сателитите станаха важна част от системите за ранно предупреждение, които позволиха на човечеството да живее с "взаимно гарантирано унищожение".

Но призракът на унищожаването също предизвика изследвания в областта на противоракетната отбрана: как да прехващаме и унищожаваме входящите ракети – усилие, което достигна зенита си с програмата на президента Роналд Рейгън "Междузвездни войни" през 80-те години.

Напредъкът на Китай може да подгрее отново избора - между проучването на начини за защита срещу хиперзвукови ракети с ядрено оръжие и стремежа въоръжението на САЩ да съвпадне с китайските и руските настъпателни способности.

Противоракетната отбрана има карирана история.

Джеймс Актън от Фондацията на Карнеги за международен мир казва, че САЩ "трябва да предложи да се договорят нови ограничения за противоракетната отбрана, с които биха се съгласили само ако Китай и Русия предложат много значителни отстъпки в замяна".

Голямо проучване на RAND Corporation стига до същото заключение. "Неизбежното изискване е Съединените щати, Русия и Китай да се споразумеят за политика на неразпространение", казват авторите.

Това би могло, потенциално, да постави началото на нова глава на ядреното възпиране, както някои твърдят, че е направил "Спутник".

Има и едно важно предупреждение. В десетилетието след "Спутник" САЩ и Съветският съюз разработиха канали за комуникация, за да се опитат да гарантират, че конфликтът няма да започне заради грешни изчисления. Днес има малко такива канали с Китай, което е проблематично, когато толкова много платформи могат да носят или конвенционални, или ядрени бойни глави.

Пари и знание

Едно неизненадващо сходство с "Спутник моментът" е как такива вододелни тласъци изискват много разходи.

Бюджетът на Пентагона за научноизследователска и развойна дейност на хиперзвукови системи ще се увеличи следващата година - до 3,8 милиарда долара. През октомври главният изпълнителен директор на Raytheon Technologies Грегъри Хейс каза, че САЩ са "поне няколко години назад" от Китай в разработването на хиперзвукова технология.

Фарийд Захария пише във Washington Post, че "повдигането на страховете от огромен и технологичен враг е сигурен начин да се гарантират огромни нови бюджети, които могат да бъдат изразходвани за противодействие на всяко движение на врага, реално или въображаемо".

"Истински или въображаеми" е част от проблема, когато става дума за хиперзвукови оръжия.

Да заемем фразата на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд: "Има неща, които знаем, че знаем. Знаем също, че има известни неизвестни. Тоест знаем, че има някои неща, които не знаем. Но има и неизвестни неизвестни, тези, които не знаем, че не знаем."

И, както той каза по-късно, "те са тези, които ще ни хванат".