Влиятелните гейове в бизнеса

Когато американски политици, телевизионни водещи и дори свещеници обявят публично, че са хомосексуалисти, това не е особено голяма новина, отбелязва сп. “Икономист”. Но в корпоративния свят нещата стоят по друг начин – преди босът на Apple Тим Кук да разкрие пред обществото, че е гей, никога не е имало изпълнителен директор на някоя от топ 500 компаниите в Съединените щати признал своята хомосексуалност. 

Действията на Кук демонстрираха колко много са се променили условията в работната среда за гейовете, заемащи ръководни постове. В същото време обаче Бордовете на директорите на големите компании продължават да са много назад в сравнение с останалата част от обществото, що се отнася до толерантността към хомосексуалистите.

Средната възраст на изпълнителен директор на американска топ фирма е около 50 години, но все още има и мнозина по-възрастни, които пазят хомосексуалността си в тайна десетилетия наред и едва ли ще се решат на публичност. Но следващото поколение е израстнало в среда и общество, които са далеч по-толерантни към гейовете на работното място.

В миналото работодателите в САЩ избягват назначаването на хомосексуалисти от опасения за реакцията на големи клиенти. Един конкретен пример – Джон Браун, който управлява “Бритиш Петролиум” преди да бъде отстранен през 2007-ма година, споделя, че веригата магазини “Уолмарт” (с централа в консервативния Арканзас) е отхвърлила първоначална оферта към него за ръководен пост заради несъвместимост в религиозните виждания. 

В наши дни подобни случаи едва ли са толкова често явление, въпреки че наскоро имаше хомофобски кампании за бойкот на Starbucks и Target заради политиката им на толерантност към гейовете.

Броят на американските фирми, които имат максимума от 100 точки по скалата за Защита на правата на корпоративните служители (за този резултат е необходима публична подкрепа на хомосексуализма), е нарастнал до 304 през тази година в сравнение с едва 13 през 2002-ра година.

Някои работодатели дори търсят гейове за мениджърски позиции. Според американското законодателство подбор на база сексуална ориентация е забранена, но фирмите за търсене на кадри могат да изготвят списъци на кандидати за работа по определен критерий. Сред клиентите на тези фирми са предимно гей-организации и фондации за борба със СПИН, но има и издателски къщи, адвокатски кантори, фармацевтични компании.

Според “Икономист” работодателите имат сериозни основания да се ориентират към хомосексуалистите. Някои собственици на компании считат, че бизнесът им ще върви много по-добре, ако сред служителите има представители на различни групи, съвместими с групите клиенти.

Изследване дори показва, че служителите са по-доволни да работят за шефове гейове, отколкото за хетеросексуални. От друга страна мъжете хомосексуалисти получават между 10 и 32 процента по-малко от свои хетеросексуални колеги на същите позиции.

Да обявиш в CV-то си, че си гей обаче определено намалява шанса да бъдеш назначен на работа.

От “Икономист” отчитат, че в доста компании отношението към хомосексуалистите се променя в положителна посока, но промените се случват съвсем бавно. Според изданието не е случайно, че първата голяма компания с шеф, който публично признава, че е гей, има слоган “Мисли различно”.

В книгата си “Стъкленият кабинет” гореспоменатият г-н Браун отбелязва че 2/5 от гейовете, бисексуалните и транссексуалните пазят в тайна своята сексуалност на работното място. Хората просто предпочитат да не рискуват за всеки случай. Кенджи Йошино от Нюйоркския университет посочва тенденция, че служителите, които се разкриват пред колегите си, се чувстват далеч по-комфортно в офиса.

Но когато се стигне до кандидатстване за ръководна длъжност, сексуалността отново се прикрива.
Приемането на гейове в големия бизнес е процес, който вече започна, но до завършването му има много дълъг път.