Нагласите в руското общество отиват към по-зле, сочат анкети

Все по-вероятно е спадащият жизнен стандарт в Русия да предизвика протести сред населението. Това сочат анкети на социологическия център ВЦИОМ, съобщава "Ведомости". Над една четвърт от жителите на федерацията (27 на сто) смятат, че са възможни протестни акции, но повечето (77 процента) нямат намерение да участват в тях.

Нагласите в обществото отиват към по-зле; икономическите събития изострят недоволството, казва директорът на ВЦИОМ Валерий Фьодоров.

Според него обаче възможността от протести расте само потенциално, уточнява вестникът. "Няма нито ясен адресат, нито ясен враг вътре в страната, нито дневен ред, нито лозунг, който да обедини недоволните, няма и организираща сила, която да подхване тези нагласи и да изведе хората на улицата", обяснява експертът.

Значи няма и основания "утре или дори след година всичко да избухне", убеден е той. Заради Майдана в Украйна хората в Русия смятат, че митингите водят до разруха - те се възприемат вече не като нормален начин за протест, а като опасен инструмент, който може вместо да реши проблемите, да създаде нови.

Хората нямат желание за митинги, защото им липсва вяра в собствените сили и възможности да променят нещо с тези колективни действия. Наистина "в Украйна едва ли някой ще каже, че митингите не предизвикват промени. Нацията обаче трябва да преживее драматичен опит, за да мисли по този начин", а в Русия "такъв няма засега", добавя Фьодоров.

В данните от анкетата няма нищо изненадващо - щом усетят, че нещата тръгват на зле, хората започват да мислят как да ги променят, коментира политологът Дмитрий Орешкин.

"През септември масовото усещане бе, че Русия вече не е на колене, присъединила е Крим, турила е САЩ на мястото им и че занапред ще живеем по-добре. Сега обаче тези очаквания се сблъскват с реалността, в която цените растат, а доходите стагнират", допълва той.

Негативи ще се трупат все повече, а напролет в Русия се очакват локални протести, например в т. нар. моноградове, свързани тясно с едно-единствено предприятие, смята Орешкин.

Според експерта Михаил Виноградов днес в Русия вече "се разпадат посткримските емоции" след присъединяването на полуострова - хората започват да дават критични оценки на властта, защото осъзнават риска държавата да скъса социалния договор. А "гражданите го измерват не само с помощите или с пенсиите, но и с общото усещане за сигурност в икономическата ситуация", добавя руският аналитик.

/БТА/