Западът се пита: Слаб или силен политически е Путин?

Дали Владимир Путин е политически силен или слаб? Въпросът може да изглежда доста странен за обикновения човек в Русия, който вижда в руския президент едва ли не герой от екшън филм - майстор на джудото и на скоковете със забавено отваряне на парашута, безпощаден триумфатор в борбата с опозицията, военен стратег, от чиито закани да прати срещу Киев танкови армади се разтреперва НАТО, пише Доналд Дженсън от руската редакция на "Гласът на Америка".

От седмици темата отново се обсъжда оживено сред експертите, анализиращи последиците от руското нахлуване в Украйна. Дали Кремъл е целял с действията си в Украйна да предотврати прехвърляне на Майдана в Русия, способно да свали нестабилния й режим - или да демонстрира, че Русия се връща на световната арена като глобална сила с капацитет да разшири своето влияние?

Дискусията започна през април, когато "Форин афеърс" помести статии на двама академици - Брандън Валериано и Райън Менис; според тях "Путин не е толкова силен, колкото може би изглежда, и още по-важно, колкото сам се надява".

Авторите посочват, че Русия не е придобила нищо ценно с намесата си в Украйна, оръжейните доставки за Иран, опитите за натиск върху Източна Европа чрез износ на енергоносители или кибервойни срещу глобални съперници като САЩ: "Опитът на Русия да осъществи претенциите си за регионални интереси доведе до резултати, които всъщност са в разрез с нейните цели".

Съответно, пишат експертите, "ще е грешка да бързаме с мерките срещу уж нарастващата руска заплаха (. . .) Ако продължим подкрепата за нашите съюзници, инвестираме в алтернативни доставчици на енергоносители и развиваме киберзащита, това ще е по-ефикасен начин да укрепим стабилността на международната система, при все че Русия използва сила".

Сергей Алексашенко, бивш заместник-управител на руската централна банка, не е на това мнение. В коментар за Института "Брукингс" той откроява два аспекта на руското влияние. Първо, ролята на страната като ключов доставчик на петрол и газ в Европа въпреки икономическата стагнация. Второ, военното превъзходство на Русия в постсъветското пространство.

Войната, разпалена от Путин в Източна Украйна, замрази политическата дейност и сви с 20 на сто икономическата дейност в региона. Алексашенко посочва също, че демонстрираният от Русия военен потенциал е подтикнал страните от НАТО към допълнителни военни разходи. Ако Западът смята, че Путин и Русия са слаби - казва експертът, - нека лидерите в Европа и САЩ го докажат нагледно на света и на самия руски президент.

В дискусията се включиха още трима експерти. Според Павел Баев от Института за изследване на мира в Осло "Русия е слаба (. . .) А Путин е още по-слаб". Той добавя: "Путин се озова в класически капан - Русия все повече губи военно надмощие и процесът продължава. Сега за него е необходимо да използва това надмощие възможно най-бързо".

По думите на Баев Путин е съвсем наясно със старателно прикриваното задкулисие на събитията в Кремъл, разкъсван от дребни кавги и борби между собственици на нечестно придобити богатства. Путин схваща, че системата заслужава доверие само до известно ниво. Затова според експерта "властта му е далеч по-уязвима, отколкото може би изглежда". Макар да не споделя оценката на Алексашенко за икономическата мощ на Русия, Баев е съгласен със становището, че Западът трябва да се държи по-решително с Путин.

Междувременно Аманда Таубман пише в мрежовото сп. "Вокс", че Путин е в ужас от перспективата някой ден да изгуби властта и всъщност демонстрира сила, за да скрие дълбоки системни слабости.

Мария Снеговая - журналист и докторант в Колумбийския университет, напротив, смята, че Путин изцяло държи ситуацията под контрол: "Днешният режим в Русия може и да не оцелее в дългосрочна перспектива, но както подметнал веднъж Кейнс, в дългосрочна перспектива всички ще умрем".

Дебатите дали е слаб Путин или Русия днес не са чисто академичен спор за абстрактни понятия. Слаба, стигнала до упадък Русия, ще изисква от Запада да разработи съвсем различни подходи от една силна и издръжлива Русия.

Ако Русия е слаба, Кремъл най-вероятно хубаво ще си помисли, преди да поднови военните действия в Украйна, и Западът трябва да вземе мерки, съобразени с това. Ако обаче Русия е силна, както смята Снеговая, един апатичен отговор на Запада при агресия на Москва в Украйна само ще насърчи Кремъл да отиде още по-далеч. А действията на Русия често се диктуват от неясни мотиви, което затруднява разработването на адекватна ответна политика.

Затова да зацикляме на темата силна или слаба е всъщност Русия означава да опростим сложните процеси, определящи поведението на Москва. Най-напред този подход погрешно отъждествява Русия с Путин. Да не забравяме, че за външната политика на Русия са от значение и отношенията на Путин с останалия елит, отношенията на този елит с други елементи на режима, отношенията между режима и руското общество като цяло, а също и оценките на Кремъл за външните заплахи и възможности.

Затова Русия може да бъде силна и слаба едновременно - ако използваме тези термини - според момента, проблема и възгледите на всеки заинтересован играч. Важно е също да не се осланяме на тезата на Валериано и Менис, според която "предишното поведение сочи, че руското ръководство ще е все така рационално и сдържано". Този подход е невъзможно да се използва за оценка на руското нахлуване в Украйна, независимо от спекулациите по повод мотивите на Кремъл. Поведението му изобщо не изглежда последователно.

При всяко положение, ако един лидер използва ефективно държавната мощ, това понякога компенсира слабостите на страната, както и да се дефинират те, а неефективното използване на тази мощ може още по-ясно да открои слабостите.

На 18 юли например сп. "Икономист" помести некролог във връзка с кончината на Евгений Примаков, руски политик, дипломат и разузнавач, в който отдаде дължимото на заслугите му.

Примаков бе съгласен с анексията на Крим от Русия миналата година, но през последните месеци отправи сигнал, че Путин е стигнал твърде далеч в нещата около Украйна. Примаков не търсеше конфронтация, посочва "Икономист". Русия бе твърде слаба за това. "По-добре е да използваш изкуството на дипломацията, за да надхитриш и да надминеш съперниците си." Той смяташе за вулгарна "истеричната войнствена пропаганда", отприщена от Путин, а пълномащабната конфронтация със Запада - за безполезна, пише списанието. Примаков знаеше до какво води това.
 

/БТА/