Брюкселските атентати са сигнал: ИД е в паника

Броят на жертвите от атентатите в Брюксел продължава да се покачва. Досега белгийската полиция е съобщила за 31 убити и 270 ранени. Зверствата са трагични и неприемливи. Но Западът трябва да разбере, че така може да изглежда една победа в битката срещу Ислямска държава. Координираните удари на нападателите може да са резултат повече от слабост, отколкото от сила, пише Карен Грийнбърг* за Ройтерс.

Ислямска държава напоследък понесе поредица от сериозни удари върху своята мощ и храброст. Първото и най-важното, територията й в Ирак и Сирия - "халифатът", който привлече чуждестранни бойци от целия свят, постоянно намалява през последните 15 месеца и териториалните загуби растат. След януари 2015 г. екстремистката групировка е изгубила около 22 на сто от територията си в Ирак и Сирия, като 8 на сто от тези загуби са през 2016.

През последния месец хиляди тайни документи на Ислямска държава изтекоха до европейски медии. Документите, написани на арабски, представляваха формуляри за членство, съдържащи биографични данни като имена, възраст, образователен ценз, практически умения и информация дали лицето е все още живо или не.

После четири дни преди брюкселските атентати предполагаемият мозък на атаките в Париж през ноември Салах Абдеслам беше заловен в квартала, в който е отраснал в Белгия. Властите съобщиха, че той сътрудничи на правоприлагащите органи, което вероятно означава, че ги снабдява с информация за своята мрежа и плановете й и с имена и намерения на хора, представляващи непосредствена заплаха за сигурността в Европа.

Тази комбинация от обстоятелства - тежки териториални загуби в Ирак и Сирия, изтичане на издайнически документи и залавяне на някой, който вероятно е запознат с измеренията на по-широката мрежа и с бъдещите й планове, може да е довела брюкселската клетка до ръба на паника. Вярно е, че планът на мрежата е бил очертан, оръжията събрани, атентаторите самоубийци избрани. И все пак брюкселските атаки може да са признак, че групировката се чувства притисната и се опитва да се измъкне.

Една от причините, поради които на Запада може да му убягва тази възможност, е, че брюкселските взривове извикват асоциации с характерните черти на атаките на Ал Кайда преди това. Представата за международно известни мишени с масови цивилни жертви, голям брой атентатори самоубийци и използване на експлозиви - това са отличителните белези на Ал Кайда, които сега тези, наричащи се "Ислямска държава", заимстват.

Нападенията срещу транспортната система в Брюксел, летището и метрото напомнят на взривовете в автобуса и метрото в Лондон през 2005 г. и в мадридския влак през 2004 г., които причиниха общо стотици загинали. Определено тези нападения, насочени срещу световно известен международен център, където са централите на НАТО и Европейската комисия, напомнят за 11 ноември 2009 г. в САЩ.

Но има една отчетлива отлика между по-ранните атаки на Ал Кайда и тези на Ислямска държава в Брюксел. При нападенията от 11 септември, както и в Мадрид и Лондон, Ал Кайда беше във възход и напомни на света за разрушителния си потенциал.

Осама бин Ладен се опита няколко пъти преди 11 септември да привлече вниманието на САЩ, но не успя. Координираните атентати срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998; взривяването на американския ракетен миноносец "Коул" през 2000 г. и атентатът срещу казармите на американските ВВС в кулите Хобар в Саудитска Арабия през 1996 г. бяха извършени мимоходом, предизвиквайки интереса главно на американските правоприлагащи органи и журналистите. Разрушаването на Световния търговски център на 11 септември промени това.

Малко преди парижките атаки, които отнеха живота на 137 души, президентът Барак Обама говори за западните успехи срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак. Някои анализатори предположиха след смъртоносните атаки, че тези териториални загуби в Близкия изток са отчаяли Ислямска държава и са накарали членовете й да се обърнат към Европа като към по-достъпно място за изпълнение на разрушителните си планове.

Защо е от значение дали тази вероятно промяна във фокуса е признак на слабост или сила, на отчаяние или увереност? Защото тя дава прозрения как Западът трябва да реагира на брюкселските нападения.

Като начало службите за сигурност - фронтовата линия на тази асиметрична война извън Леванта - трябва да правят точно това, което са правили: да намерят извършителите, да идентифицират членовете на по-широката им мрежа и да заловят оръжията и лицата, отговорни за бомбените атаки.

Но е налице по-големият въпрос за страха. Ако брюкселските атаки са наистина отчаян признак на паника от страна на Ислямска държава, тогава правилният отговор в Брюксел е не страх, а чувство на тъга и загуба. Ние - обществеността, медиите, държавните служители и политиците - ще направим добре, ако не се поддаваме на нездравия разум и не разпалваме усещането си за уязвимост и слабост.

Беззащитността на Ислямска държава в бягство може да донесе далеч повече насилие, преди да настъпи смъртта на групировката. Но западът не трябва да бъде възпиран да продължава натиска върху Ислямска държава у дома и в чужбина.

Реалностите на тероризма изискват постоянна бдителност, колкото и да е неприятно, и ще я изискват още дълго време. Нито повече, нито по-малко.

*Карен Грийнбърг е директор на Центъра за национална сигурност към университета Фордам.
 

/БТА/