Как прогониха над 12 хил. българи от Крим?

През пролетта на 1944 г. Сталин и Берия подготвят тотално етническо прочистване на Крим, жертви на което стават и над 12 хил. българи. Повечето от тях никога не се завръщат по родните си места, пише Дойче веле.

Изследванията на престъпленията на болшевизма определят масовите екзекуции, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите номенклатури в засегнатите от бедствието страни.

Машината за налагане на страх и пълно подчинение пред тоталитарната държава, подобно на месомелачка, постоянно трябва да поглъща "неприятели" от всякакъв калибър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, "врагове с партиен билет". Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е обявяването на цели етнически общности за "народи-предатели".

Масовите репресии и преследванията на заподозрените етноси започват още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 г. насилствена колективизация в Украйна и продължават до смъртта на диктатора през 1953 г. Но рецидивите на тази престъпна политика откриваме и доста по-късно, какъвто е например случаят с позорния "възродителен" процес в НРБ, продължил до края на 1989 г. Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата ненавист към "вътрешния враг" в СССР са бруталните репресии срещу българската общност в Украйна, чиято кулминация е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустош на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.

Наказанието "етническо прочистване"

През февруари 1944 г. в Кремъл започват да обсъждат как да бъдат колективно наказани всички народи и етнически малцинства на територията на СССР, които са "сътрудничели" на нацистката окупация. Публикуваните по време на тъй наречената "перестройка" (от близкия помощник на Михаил Горбачов - Александър Яковлев) архивни документи на КПСС описват в детайли мотивите и начините за наказание на "народите-предатели", населяващи освободения през пролетта на 1944 г. Кримски полуостров.

Заедно с татарите, арменците и гърците, към "враговете на народа" са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим. Без никакви доказателства за колаборация, дясната ръка на Сталин - Лаврентий Берия - на 29 май 1944 г. пише до господаря си, че "през периода на германската окупация значителна част от българите активно са съдействали на германците за събиране на храни за германската армия и за залавянето на съветски бойци и партизани".

Берия вменява на кримските българи престъплението, че са организирали реда и охраната на своите селища и едва ли не доброволно са отивали на работа в Германия. В доноса няма нито един факт, който да подкрепя истинността на твърденията за колаборационизъм или да потвърждава "доброволното" събиране на храни и работна сила за германците.

С неприкрита злоба сталинският палач номер едно обяснява на "бащата на народите", че германските окупационни власти раздавали на българите специални документи за защита на имуществото им от разграбване, защото София била съюзник на Берлин. Украинският историк Сергей Громенко твърди, че абсолютно същите доводи са били използвани за оправдаване на депортацията на всички малки народи от Крим, а налагането на колективна вина е едно от признатите от международното право престъпления против човечеството. Всъщност, истинските мотиви за прогонването Берия споменава в по-късната си кореспонденция със Сталин и със своите помощници: Крим, като гранична зона на СССР, трябва да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към съветската власт "елементи".

Безпощадната "евакуация" е изпълнена

Сталин веднага одобрява прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 г. Държавният комитет за отбрана определя местата за заточението им  в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни части на НКВД обкръжават 11 компактно заселени с българи райони в Крим и с насочени оръжия дават на обитателите им няколко часа да си приготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са незабавно арестувани и изпратени в изолаторите на НКВД.

Едновременно с това са уволнени от Червената армия и изпратени към  местата за "специално" заселване 582-мата офицери и войници с български произход, биещи се на фронта срещу германците. На 4 юли Берия докладва на Сталин, че решението за етническото прочистване на Крим е изпълнено. Съветската пропаганда не коментира прогонването на кримските българи и представя случая като част от кампанията по "изобличаването" на най-големия "народ-предател" в болшевишка Русия – кримските татари, пише историкът Сергей Громенко.

Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски народи са ужасяващи: от 225 хил. заточеници само за пет години умират 33 хил. души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта. Година след смъртта на Сталин от "душегубките" са освободени едва няколкостотин кримски българи. Дори официалното разобличаване на престъпленията на "вожда и учителя" не носи утеха за страдалците. Формално те са освободени от местата на заточение, но съветската власт им забранява да се върнат в Крим или да бъдат компенсирани за конфискуваното имущество и отнетите домове и градини.

За целта през 1956 г. дори е издадено специално постановление, което отчита притесненията на "новодомците" – предимно етнически руснаци, завзели имотите на българите и останалите бивши кримски народи. Несгодите им се появили заради факта, че пристигащите от местата на заточение бивши обитатели на Крим си търсели правата.

През 1967 г. указ на Кремъл снема забраната за завръщане, но с нищо не съдейства на изгонените да получат покрив и абсолютно задължителната в СССР паспортна регистрация по родните си места. Дори след създаването на независима Украйна, молбите за пълна реабилитация на около 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи. Окупацията на полуострова от Русия поставя нови прегради пред желаещите да се завърнат. Между 1989 г. и 2010 г. в Крим се установяват едва 855 наследници на прогонените българи, пише в книгата си "Ешелоните пътуват на изток" изследователят на сталинските репресии Иван Джуха.

Прелюдия към русификацията на Крим?

Историкът Радослав Симеонов, който проучва съдбата на българската диаспора в Украйна, е категоричен, че засилената след войната русификация на Крим е пряко следствие от насилственото прогонване на българите и останалите малки народи. В резултат на войната и сталиновите депортации, за пет години населението на полуострова се стопява трикратно.

"Макар че русификацията не е поставена като задача от Сталин и Берия, тя е пряко следствие от престъпните им действия. Не по-малко трагична е и съдбата на намиращата се на север от Крим общност на таврийските българи", изтъква Симеонов. Все още малко се знае за жестоката участ на около 2000 наши сънародници от Таврия /област в Източна Украйна – б.а./, които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни граждани.

След окупацията на страната от Червената армия, подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната народна милиция предават в ръцете на НКВД всички наши сънародници от Украйна, които не успяват да се укрият и избягат. Съдбата на върнатите насилствено в СССР българи е почти неизвестна, защото в редица случаи те преминават през ада на ГУЛАГ“, припомня Симеонов.