Ах, тази Моника

М, да. Моника Белучи е секси. Доста при това. Почти всеки мъж я смята за неотразима, енигматична и т.н. В “Колко ме обичаш” тя играе главна роля на проститутка. И е гола, или разголена през цялото време.

Точно тук отпаднаха половината от хората, които се чудеха дали да гледат филма. Честито на останалите – у вас е останала капчица съмнение дали си струва. Ами – струва си, Моника си струва. Колкото до филма – не е толкова готин като нея.

Франсоа - грозноват мъж на средна възраст (Бернар Кампан) - се шляе из нощните улици. Спира пред витрината на кафене с проститутки. Известно време гледа през прозореца неподвижен. След това влиза и се приближава до една от тях. Даниела е красива (м, да - Моника е) и я заговаря. Казва й, че е спечелил от лотарията. Няколко милиона. Предлага й огромна седмична заплата, за да живее с него – докато парите свършат. И тя... се съгласява.

Това е отправната точка на режисьора и сценарист Бертран Блие в разсъжденията му за любовта, парите, ревността и нежността. Но когато погледнеш малко по-внимателно, откриваш, че истинската му отправна точка и вдъхновение е.. м, да – отново ах тази Моника.

Филмът се занимава с една изкуствена платена любов и някакво леко извратено семейно щастие. Дали може да се купят чувствата на другия поне за малко – не. Дали проститутката се влюбва дълбоко в простоватия обикновен и скучен чиновник като в приказките – не. Дали истинската проститутка цяла живот остава такава – май да....

Даниела и Франсоа започват по неспокоен, но интересен начин своя съвместен живот. Скоро обаче – точно когато всичко върви по мед и масло и колегите на Франсоа са изумени от факта, че той за първи път изглежда щастлив, нещата се прецакват.

В историята се намесват един мафиот – истинското гадже на Даниела, една нейна колежка, всички колеги на Франсоа, една секси-разгонена съседка и кой ли още не. Скоро пред късметлията е поставен въпросът с парите и дилемата е: по-важни ли са от любовта. Освен това самата Даниела се колебае дали е по-добре с богат чичко, който е доста зле в леглото (неотразимият Жерар Депардийо), или с нежния и всеотдаен чиновник, който отгоре на всичко се оказва без една стотинка.

Това последното става във финалната - доста сюрреалистична - част на филм, в която се случват безумни неща и не знаеш кое е истина и кое – не. Струва ти се, че сънуваш и си леко раздразнен, защото наистина нищо не схващаш (освен дупето на Моника – колкото и ненормално от устата на жена да звучи).

Всичко – от семплото начало до лудия финал се случва на фона на великолепна музика – компилация от опери (най-вече на Верди - “Травиата” и “Дон Карлос”), симфонични произведения и композиции, които спокойно биха подхождали на трилър, или на драма.

Като филмът е като комедия, на която не схващаш хумора, или като драма, която е заснета някак несериозно. Което и от двете да избереш, ще бъдеш прав.

Накрая бих казала, че ролята, която прави Моника тук не е особено интересна. За сметка на това Бернар Кампан е далеч по-симпатичен и забавен. Ако трябваше да си избера филм, който да гледам милион пъти и след това да възхвалявам и издигна в култ Белучи, по-скоро бих се спряла на “Малена”, отколкото на “Колко ме обичаш”. Но това е мое мнение... Важното е това тяло и лице да са на екрана. Поводът сигурно е безразличен за истинските ценители на Моника. Които сигурно са повече от тези на киното, хаха. Разбирам ги...

Филмът е на www.combientumaimes.com