Айде, пичкоранке, време е!

Грубо, безкомпромисно, брутално, иронично и самодоволно хилене. Това трябва да е първичната реакция на всеки средноинтелигентен тип (типка, хм, каква интересна дума), след като прочете и два реда от “История на Франция”.

Без аналог. Това е поредната книга от Сан Антонио, която излиза у нас. Всъщност Сан Антонио е псевдоним, зад който се стои авторът Фредерик Дар.

За жалост той си отиде преди повече от 7 години на 78-годишна възраст.

Но неговият Сан Антонио продължава да живее и да печели нови почитатели (включително и мен, автора на таз статия).

Всъщност Сан Антонио не е прост псевдоним, ей така измилен, а е цял герой. Образ на: “най-световноизвестния, най-неотразимия, най-парадоксалния и най-сексуалния комисар Сан Антонио - любимец на жените и кошмар за престъпниците”.

И истинска слабост на Фредерик Дар. Френският автор е издал над 300 книги през живота си, от които 174 посветени именно на Сан Антонио.

Някои носят прелестни имена като, “Дерзайте пичове”, „На зла кучка зъл прът” и „Гласувайте за Берю”.

Но да обърнем внимание на “История на Франция”. Това наистина е книга за историческата съдба на Франция. Но в Сан Антонио стил.

Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие – “светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж”.

Берюрие с неговите “110 килограма триумфираща плът” е прототип на главния герой във всяка глава в романа.

В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.

Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г.

Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция – пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.

Да не говорим за жените, които да една са “уруспии”, “пичкоранки” и все такива цветисти определения и съждения за нежния пол. Но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.

Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща (направо връз централния мозък и хипоталамуса).

Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки.

Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.

С една дума, “История на Франция” от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.

Издава: Колибри

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→