Историк: Европейските политици са облъчени от пропагандата на Скопие

Това, което констатираме от поведението на редица европейски политици, е че те до голяма степен са облъчени от пропагандата на Скопие, и почти не взимат под внимание постиженията на науката по отношение на българистиката и мястото на Македония в българската история.

Това до голяма степен се дължи на пасивността на България. Това каза историкът проф. Пламен Павлов, който на 7 юни в Страсбург ще проведе срещи в ЕП с депутати от ЕНП, Германия, Австралия, Словения, и др. по македонския въпрос.

С колегата Николай Овчаров още преди години сме предлагали България да проведе масирана кампания, за да обясни реалните основания на българската позиция по темата за Македония. В нея не става въпрос за „промиване на мозъци“, а за аргументирана и научна обосновка. Едва сега имаме възможност за провеждането й – доста късно, но все пак по-добре късно, отколкото никога, казва проф. Павлов.

През 2018 г. Павлов и Овчаров посещават 14 страни по света в инициатива под надслов „Мисия България“, за да обосноват позицията на България в българо-македонския спор, като представят българското културно наследство. При пътуванията те посещават държави главно от Европа, но също и Русия, Китай, Индия, и др. "Навсякъде сме засягали темата "Македония", и никъде не сме чули нито от колеги – академични преподаватели, нито от дипломати, някой да оспорва правотата на българската позиция по отношение на историята, или нейното фалшифициране с каквито и да било ценности. Българската наука винаги е отстоявала историческата истина, съответно и модерната трактовка на темата, но, за съжаление, не можем да се мерим с пропагандните усилия на Скопие", допълни историкът пред БГНЕС.

По думите му езикът на омразата в Скопие е плод на бездействието на българските правителства в последните 30 години: "Политика срещу това говорене има, но тя е твърде парцелирана, върши се от отделни хора, няма приемственост".

Проф. Павлов даде пример и с личен опит от времето, в което оглавява Държавната агенция за българите в чужбина /1998 – 2002 г./, когато установява, че „там темата „Македония“ напълно отсъства. "И че всъщност под „българи в чужбина“ се разбира бесарабски, банатски българи, българи в САЩ, но не и в Македония. Отдавам това на някаква инерция, останала от комунистическите времена", допълни той.

Ние имаме сериозно присъствие в Македония, и нека не се заблуждаваме с данните от официалното преброяване на населението там, което показа 3500 българи, допълва публицистът. “Аз самият със сигурност познавам много повече от тази цифра, и става дума за хора, които имат българско самосъзнание“.

Очаквам след срещите ни на 7 юни европейските политици да се научат да гледат на нещата обективно, а не да възприемат пропагандната гледна точка на когото и да било като истина. В това отношение България има мощен съюзник в лицето на европейската наука, която никога не е отричала миналото. И за да не ни обвинят, че гледаме само към миналото, тук става дума и за езика, който се говори в РСМ – ние не отричаме съществуването на тази норма, но тя е норма, произлязла от българския език. И това беше показано отлично от нашите езиковеди от БАН, сред които и проф. Ана Кочева, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН, която също ще присъства на срещите в Страсбург, подчерта проф. Павлов. „Разбира се, никой в България не отрича правото на всеки да се определя като такъв, какъвто иска. От друга страна, не можем да приемем това отношение към българската култура и история сякаш са нещо второстепенно, второкачествено, - защото тази политика в Македония продължава, и тя се върши включително от днешните македонски политици“.

Изключително разочарован съм от президента Пендаровски, който даваше индикации за един градивен подход към България. Но не виждам натискът към България да прави отстъпки до какво може да доведе, след като ако има някой, който трябва да промени поведението си, това са властите в РСМ.

На въпрос какво би мотивирало властите в Македония „да променят поведението си“ след като натискът върху България е огромен, проф. Павлов коментира, че докато никой нищо не прави, Македония продължава да задълбочава езика на омразата. „Това, което трябва да направят македонските политици, е просто да приключат с говора на омразата. И да се премахнат всички антибългарски внушения, текстове, примери, и прочие. Всъщност, най-важно е да се спазва Договора за добросъседство, който беше посрещнат с акламации при подписването му в самата Македония. А сега виждаме той да не се изпълнява“. И затова би следвало Европа да се ангажира с обективно решаване на въпроса, смята историкът.

Ако трябва да има някакъв натиск от ЕС, то трябва да бъде към самата Македония да спазва договореностите си, тъй като на практика самата РСМ създава проблемите, а не България, категоричен е проф. Павлов.

Аз не съм противник на сегашното правителство, напълно безпартиен съм и нямам никакви предубеждения. Но някои действия на министър-председателя Кирил Петков са определено нелогични. Не може да се изисква от френския президент Еманюел Макрон да бъде гарант за българо-македонските отношения! Това просто е нелепо! В крайна сметка трябва да се спазва Договора, който е подписан от двете страни, така както РСМ спази Преспанския договор с Гърция, тоест не може да има двойни стандарти. Тези идеи, че нещо може да се заобиколи или да се отложи във времето, са абсолютно непродуктивни, смята експертът. Още повече че българското общество в максимална степен е против подобни отстъпления.

България няма никакъв исторически спор с РСМ, и това е видно от всички исторически паметници – имаме обща история, и тя е българска история. Както Австрия и Германия имат обща история, също както и Гърция, Кипър, Румъния, Молдова, и др. Но да се подменя българската идентичност, да се нанася обида на над един милион българи, които са потомци на бежанци от Македония, ние самите не можем да си позволим. Освен това, ние сме европейска държава, спазваме европейските ценности и ги изповядваме още от преди Освобождението, и не можем да приемем, че лъжата може да бъде истина – не можем да позволим ЕС да възприема еднолично нечие твърдение за правота.

България разчита на добронамереност, и на отпадане на всякакви предубеждения, които се насаждат към България. Очакваме и много по-голяма активност от наша страна, подчерта историкът и допълни, че очевидно в Коалицията има напрежение по темата за РСМ, а и различни политически сили са започнали да спекулират по темата с чисто политически цели.