Докога? Снимка: Булфото

Събота, 2 август, 6.30 часа

Опашка пред касата на бензиностанция на изхода на София посока Пловдив.

„Защо всички са толкова нервни? Виж ги само как влизат да зареждат с 200. Нали са тръгнали на море, би трябвало да са в настроение,“ коментира 20-годишно момиче, свежо, не чалга стил.

„Всички са се озлобили напоследък. Дай да се махаме“, каза в отговор нейният спътник.

7.30 часа

Пътуваме за морето. За Смокиня, до Созопол. Четирима души в червен форд Ескорт. На тунела след Ихтиман е сложено натрошено купе, смачкано до неузнаваемост от катастрофа. Май не стряска никого. И гаргите дори.

След 10.30 часа

Минаваме Стара Загора. Магистралата свърши. Пътят неочаквано се задръсти. До спиране. Отварят се врати, хората се втренчват напред. „Страшна катастрофа“. Ужас. „Обръщайте през село Дълбоки“.

Дълбоки. ОК. Дълбоки. Въртим през селата. Цяла колона коли. Кога ще има магистрала?! На пътя излизат крави. На стада.

11.20 часа

Отново сме на главния път. Минахме още едно зверско задръстване. Задминават ни двама мотористи. Мъж и жена. Карат бързо. Много бързо.

11.35 часа

Появи се надпис: „Опасни завои“. След него двамата мотористи се въргалят на пътя. Жената е в конвулсии, всичко е в кръв, кракът й седи неестествено изкривен. На опасния завой са се ударили в Лада. Спътникът й е ужасно осакатен. Май няма глава. Лекарите се суетят около тях.

„Гадост, гадост!“.

11.40 часа

Заспивам. Возя се на предната седалка, до шофьорката. Шофирането до морето (нашето) е като фехтовка с луди. Не знаеш какъв удар ще понесеш. Минаваме Карнобат...

11.48 часа

Събуждам се. Внезапно и тревожно. Към нас лети нещо черно. После ще се окаже, че е тъмносиньо. Лети по средата на двете платна и минава към нашето. „ТОЗИ ЩЕ НИ УДАРИ!“. Натискаме спирачка. Отстрани има мантинела, няма къде да избягаме. Опитваме се да спрем. Май ще се разминем на косъм, на косъм...Не. Челно.

Няма да забравя никога свистенето и забиването на въздушна възглавница в лицето ми. Удар на брони. Стъклото е на сол. Съскане на течност.

11.49 часа

Чувам вик. Зверски вик. Май ми тече кръв. Обръщам се настрани. Цвете е заклещена ужасно зад волана. „НЕ МОГА ДА СИ МРЪДНА КРАКА. НЕ СИ УСЕЩАМ КРАКА. ААААААААААААААА“. По челото й тече кръв.

Движа си краката, болят ме гърдите. Мога да отворя вратата. Спомням си всичко. Цвете извъртя колата и ударът бе понесен от лявата част на Форда.

„АААААААА. САШЕ, ОТКЪСНАТ Е. ОТКЪСНАТ!“. Слизам и тичам към нейната врата. Другите двама отзад са живи. Тодор е невредим. На Диана й тече кръв.

11.50 часа

Хора около нас. Викат линейка. Цвете е в шок. Диана не вижда. „НЕ ВИЖДАМ, НЕ ВИЖДАМ, НЕ ВИЖДАМ".

„Диана, от шока е, май си си ударила главата, успокой се, моля те".

Изпреварващият лежи затиснат в Аудито си в канавката. Може би е мъртъв. Не е.

Багажът ни е разпилян по някакво нанадолнище. Колата прилича на смачкана консервна кутия. Цвете вика, крещи и е в шок. Шок, шок, шок. Не можем да отворим вратата.

11.51 часа

Испанка и испанец контролират движението, останалите шофьори не се притесняват да минат през колата. Само испанците и техният български придружител помагат.

Непозната жена се опитва да успокои Цвете. Предлага ни да пренесе багажа ни до Бургас. Има и добри хора. В момента не ми пука за багажа, искам Цвете да не я боли, а Диана да почне да вижда. Искам да не се беше случвало.

12.25 часа

Идват полиция и линейка. Местят я. Кракът й е безформена маса. Изкривена натрошена, смазана, кървяща, ужасяваща. Дано гръбнакът й е здрав.

Откарват я. Тодор е с нея.

12.35 часа

Откарват и убиеца и жената в неговата колата. После научавам, че е пострадал тежко.

Диана е по-добре, вече вижда. Чакаме дознатели. Пътна помощ. Гърдите ме болят. Главата ме боли. Вие ми се свят. Жегата е смазваща. Пътят е затворен.

12.40 часа

„Добре, че сте били с колани“, казва полицаят. Не мога да мисля и говоря. Господи, преди месец минах 8 000 километра до Норвегия и обратно и из цяла Европа с кола и нямах нито една инфарктна ситуация. А тук преживявам зверска катастрофа.

16.00 часа

МБАЛ Бургас. Цвете е със супено бедро и натрошено стъпало. Две операции. Гаден шок. Пирон от платина. 1300 лв. Майната му, нали е жива. Три месеца патерици. Майната им.

Главата на Диана е ок. Имам натъртени и пукнати ребра. Майната им. Нали съм жив.
В моргата на болницата е пълно с трупове. Не съм сред тях. "Вие сте късметлии в това ПТП", казва лекар от Шокова зала в МБАЛ.

7 август

Този, който ни удари, е на 56 години, изпреварвал е без видимост, гласи официалното съобщение на МВР.

Говори пак МВР. От началото на месец август са станали 142 пътно-транспортни произшествия с 19 убити, 180 ранени, от които 15 с опасност за живота.

От началото на годината са станали 4562 катастрофи с 584 убити и 5693 ранени.

На 17-ти юли правителството обяви, че отпуска 120 млн. лв. за „ускоряване“ на изграждането на автомагистралите "Марица", "Тракия", "Хемус” и южната дъга на Софийския околовръстен път.

От тези 120 млн. лв. ще бъдат отделени пари за строежа на 25 км от отсечката Стара Загора – Карнобат. Кога ще бъде построена... не е ясно.

Магистрала, която се строи години. А знае ли правителството колко жертви му лежат на съвестта? Знае...

А знае ли МВР колко хора карат с фалшиви книжки? И как контролът на пътищата му куца? И още колко неща му куцат...? Знае...

А хората ще продължат да измират. Кой е убиецът?