След взрива: Втвърдяване на законите и "затягане на гайките" в Русия

Вчерашната експлозия в метрото на Санкт Петербург е централна тема в руския печат. До момента терористите подминаваха "северната столица" на Русия; толкова по-силен бе шокът за цялата страна, отбелязва "Лента".

Президентът на Международната антитерористична асоциация Йосиф Линдер, цитиран в изданието, предполага, че градът е избран за атаката, защото там е пристигнал вчера руският президент Владимир Путин.

"Газета" припомня "специалното положение" на Санкт Петербург - освен че градът е културна столица на Русия, там са родени мнозина известни руски политици - и самият Путин, и премиерът Дмитрий Медведев, и председателят на Висшия съвет на властовата партия "Единна Русия" Борис Гризлов, бивш председател на Държавната дума.

Гризлов заявил, че експлозията "с най-висок процент вероятност" е умишлен, демонстративен, предварително подготвен акт. Той призовал хората да не се поддават на масов страх, какъвто са желали да постигнат организаторите.

Мощността на взривното устройство е била към 500 грама тротилов еквивалент, а като поразяващ елемент са използвани сачми от сачмен лагер, посочва източник на "РБК" от органите на реда. По думите му тайните служби проучват "екстремистка следа".

"Росийская газета" цитира говорителя на руския Национален антитерористичен комитет Андрей Пржездомски, според когото са били взривени близо 300 грама тротил, а другото открито взривно устройство в метрото на Санкт Петербург, своевременно обезвредено, е имало мощност около 1 килограм тротил.

„Комерсант“ разсъждава за последиците от трагичния инцидент. Лидерът на парламентарната партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов заявил вчера, че петербургските терористи са целели да хвърлят предизвикателство към президента Путин.

Депутати от партията на властта "Единна Русия" уверили пред "Комерсант", че засега не предвиждат промени в законите за борба с тероризма. Опозицията и правозащитниците обаче са убедени, че руското ръководство по традиция ще реагира на атентата със затягане на гайките.

Вече пет години властите реагират на всякакви вътрешни събития с втвърдяване на закона, затова се очакват законодателни инициативи, коментира общественият деец Павел Чиков.

В политически план ситуацията е добре дошла за властта в Русия, смята Емилия Слабунова, лидер на опозиционната партия "Яблоко": "Тя ще осигури възможност пак да се нагнетява истерия, че враговете са до нас - вече не само по границите, но пътуват заедно с нас в транспорта".

Според нея "може да чакаме и затягане на гайките, и да не разрешават никакви масови прояви". Ако Владимир Путин се бори догодина за нов мандат, щабът му "активно ще раздухва тази история - че той е спасителят, силната ръка", прогнозира тя.

Политологът Михаил Виноградов обаче смята, че това не е най-сполучливата тема за старт на президентска кампания - "тя може да предизвика сплотяване с властта срещу тероризма, но може и да актуализира темата за неизпълнените обещания от 1999 г. (обещанието на Путин да "свети маслото" на терористите в нужника, бел. изд.).

Темата ще бъде забравена, ако не се популяризира изкуствено, смята Виноградов: "Нито властта, нито опозицията могат да гарантират, че тя ще се развива в русло, комфортно за тях".

Който и да стои зад атентата, вече е ясно, че политическият дневен ред в Русия ще се смени. В близко време в Русия едва ли ще се говори за "борба с корупцията", "ученически протести", дори за икономическите трудности, пише "Газета".

Във връзка с петербургската експлозия "Ведомости" твърди, че специфична за Русия е липсата на публична отговорност, която да носят тайните служби.

Специалните служби само получават нови пълномощия и ново финансиране, пише вестникът в редакционен коментар, цитиран от Би Би Си. Последната кадрова чистка в тези агенции според него датира от 1995 г., когато чеченски терористи превзеха болница в град Будьоновск.

Освен това руските власти често реагират на атентати с политически решения - отменят изборите на губернатори или приемат закони срещу тероризма и екстремизма.

"Негласният договор", според който обществото доброволно скланя държавата да ограничи правата му в името на обществената сигурност, отдавна не работи в Русия, заявява политологът Николай Петров.

Хората са забравили защо са втвърдени законите и не настояват за отговор - възприемат положението като нещо естествено, изтъква той.

Големите терористични атентати често стават повод да се втвърдят законите и да се засили ролята на държавата в живота на гражданите, констатира и електронният в. "Републик", изреждайки мерки, вземани от властта в Русия след трагични инциденти в миналото.

Според аналитика Алексей Макаркин, говорил пред "Независимая газета", Кремъл "може би ще се опита да използва трагедията срещу протестите", които се организират напоследък в Русия под лозунга за борба с корупцията.

"В най-близко време обаче не се предвиждат никакви сериозни протестни прояви. Ако пък говорим за средносрочна перспектива, нали все едно ще има масови акции - за 1 май, за 9 май. Затова мисля, че няма да бъдат отменяни никакви прояви в интерес на сигурността. Нещо повече, това би било признание за слабост. А терористите разчитат тъкмо на слабост. Просто ще бъдат засилени мерките за сигурност - на всички прояви. Ако обаче кажат на опозицията да отмени своите акции в дългосрочна перспектива, това ще е много слаб аргумент, той няма да работи", разсъждава политологът.

/БТА/