Другият поглед: Една българка за живота в Германия и бежанците

"Преподавам немски на бежанци и мигранти в Германия и досега съм срещала само уважение. В началото имах страхове, но се оказаха предразсъдъци", споделя българката Ива Коева пред Дойче Веле.

Тя пристига в Германия през 2001 година. По това време тя вече е с диплома по журналистика от Софийския университет. Емигрира непосредствено след падането на правителството на Иван Костов. "Защото бях разочарована от перспективите в България", казва Коева.

През 2007 година завършва второ висше образование - "Литература и медии" в Байройтския университет. Занимава се интензивно и с изобразително изкуство, а първото ѝ работно място след дипломирането в Германия я отвежда в Офенбах, където работи като библиотекарка. Офенбах, близо до Франкфурт, е 120-хиляден град, в който живеят много чужденци, в това число и български граждани, предимно от ромското и от турското малцинство. Първоначално Коева помага на децата от българските семейства на доброволни начала - превежда им, въвежда ги в германския делник, учи ги на немски език. Именно покрай тази дейност решава да направи следдипломна квалификация за учител по немски език за чужденци. Днес вече работи като преподавател, а учениците ѝ са все възрастни хора - предимно бежанци и мигранти от мюсюлманския свят.

"В началото имах доста притеснения - дали ще ме слушат, дали ще ме уважават, дали ще успея да се наложа като авторитет. Това е все пак чужда култура. Повечето ми ученици са мюсюлмани - бежанци и мигранти от Пакистан, от Афганистан, от Сирия. Всички те са реални хора, които идват с проблемите си. На всичко отгоре не знаят нищо за тази нова култура и не разбират какво точно се изисква от тях. Абсолютно безпомощни са в германския делник. В същото време повечето от тях наистина искат да се интегрират. Досега не съм срещала човек, който да не иска да разбере Германия, който да не иска да научи немския език. И се опитват всячески да го постигнат, въпреки че им е много трудно, тъй като идват от коренно различна култура. А най-много ми е мъчно за момичетата и жените - повечето от тях не успяват да завършат курсовете, тъй като трябва да се грижат за децата. Ето в тази посока трябва да се направи повече, защото жените са изключително важни за интеграцията на семействата им", разказва тя.

Коева твърди, че никога не е имала проблеми с тези хора, но е наясно, че в България не крият своята неприязън към мюсюлманите като цяло и в частност към бежанците.

"Обяснявам си я с това, че ние сме исторически обременени от турското присъствие в България. Освен това ние, българите, сме малък и комплексиран народ, който през различните периоди все е бил в една или друга сфера на влияние. Сега имаме демокрация, но още не сме се научили да я живеем истински. В една такава ситуация на обърканост и несигурност хората залагат на патриотизма, но той е криворазбран. Светът отдавна е глобален. И в момента е изправен пред нова сериозна заплаха: тероризма", смята българката.

Тя разбира страха на българина към и нежеланието му да приема бежанци и мигранти от мюсюлманския свят именно със заплахата от тероризъм.

"Това вече се усеща много ясно и в германското общество. Но не можем да кажем, че всички тези хора са потенциални терористи. Да, сред тях има и черни овце, има много хора, които не желаят да се интегрират, но е наша задача да се справим с този проблем. Германия например би могла да нагоди законите си към новата ситуация - от носенето на забрадка, което, както знаем, много ограничава мюсюлманските жени при търсенето на работа, та чак до това, което се говори в германските джамии. Според мен не е грешно да се мисли и за селекция на имигрантите - опитът на Канада и Австралия не е за подценяване. Но Германия очевидно не може да си го позволи, тъй като има лош опит със, меко казано, селекцията на хора", смята Коева.

Нейният път като емигрантка също не е бил никак лек.

"Доста труден беше. И затова като гледам какъв е подходът към новопристигналите сега хора - те получават даром подслон, храна, езикови курсове, неизбежно се питам дали това е правилният път. Аз самата съм работила по време на цялото ми следване в Германия и от опит знам, че когато имаш собствено финансово участие, си най-мотивиран да успееш. Когато обаче получава всичко даром, човек като че ли е склонен да не го цени истински".

Тя се чувства и българка, и германка.

"Благодарна съм, че ми беше дадена възможността да принадлежа към повече култури. Израснала съм в България, живяла съм в Испания, а сега съм в Германия. Колкото езика знаеш, толкова живота имаш - това го чух от моята учителка по немски тук, в Германия, където пристигнах без да знам нито една дума на този език. Но ме водеше емпатията, желанието да срещнеш и опознаеш Чуждото, да разбереш как другите правят нещата. Именно това ме отблъсква в България - много хора не желаят да приемат, че светът се развива по различен начин от нашия малък български свят. Не желаят да приемат, че в България нещата не стават по най-добрия начин, че можем да се поучим от чуждия опит. Все се повтаря, че ние, българите, сме най-велики, най-интелигентни, а всъщност се движим в затворения кръг на безперспективността. А се движим в този затворен кръг не на последно място и поради това: не правим важни реформи, например в съдебната система, и в крайна сметка си мисля, че България може би си заслужава управниците, които има. Вижте германската канцлерка Ангела Меркел - една забележителна, високо образована жена, която успя да се наложи в този много мъжки свят в Германия. А България е движена предимно от хора със слабо образование. Така, впрочем, се налага една доста странна ценностна система за младите хора. Много от тях сигурно си казват: щом един бодигард може да стане премиер, защо ми е тогава да уча? С две думи: липсват светли примери".

От България й липсват приятелите, природата, езикът. Но е категорична, че носи дома в себе си.

Смята, че Германия може да се справи с бежанците.

"Ако искат, германците могат да се справят. Но наративът се промени. Времето на онази "култура на гостоприемството" като че ли отмина. Германците вече гледат по различен начин на ситуацията, която възникна през последните две години. Много от моите германски приятели казват: "Не желая да спасявам целия свят". Някои от тях, съвсем нормални, възпитани и интелигентни хора, дори се обърнаха към дяснопопулистката "Алтернатива за Германия", защото виждат в нея коректив на политиката на Меркел. А това е белег за сериозна промяна в отношението към бежанците".