Тайното признание на Иран за ядрената програма отново изплува

Позабравено интервю с бивш ирански служител предизвика вълна от фурор в интернет, след като той призна, че Иран винаги е възнамерявал да създаде ядрена бомба.

Али Мотахари, който беше заместник-председател на парламента между 2016 и 2019 г., направи изявленията през 2022 г., докато говореше в иранската медия ISCA News, казвайки: "Когато започнахме ядрената си дейност, нашата цел наистина беше да създадем бомба. Няма нужда да заобикаляме".

Ядрена бомба

Мотахари отбеляза, че Иран няма планове да взриви бомбата, а само да я използва като възпиращ фактор, тоест оръжие, предназначено да обезкуражи враговете, а не да го използва незабавно, цитирайки стих от Корана: "Всей страх в сърцата на врага на Аллах.“

Мотахари каза, че наличието на ядрена бомба с цел възпиране "нямаше да е лошо нещо"."Всичко, което казвам, е, че откакто започнахме, трябваше да продължим“, казва още бившият зам.-председател на иранския парламент.

Според Мотахари планът се е провалил, защото Иран не е могъл да запази ядрените си дейности в тайна, особено след като Организацията на народните муджахидини на Иран (PMOI) изтече поверителни доклади, привличайки международното внимание.

Въпреки това, към края на интервюто той добавя, че тогавашният върховният лидер на Иран Али Хаменей се е противопоставил на идеята за изграждане на бомба, считайки я за "забранена“. Хаменей беше убит от американско-израелски удари в Техеран на 28 февруари.

Интервюто на Мотахари от 2022 г. противоречи на дългогодишното настояване на Иран, че никога не се е стремил да създава ядрени оръжия. Интервюто се завъртя отново на фона на американско-израелската война в Иран.

Президентът Доналд Тръмп многократно е заявявал, че настоящите атаки са имали за цел предимно да попречат на Иран да разработи ядрено оръжие, да унищожат балистичните му ракети и военния му капацитет и да противодействат на това, което неговата администрация определи като дългосрочна заплаха от иранския режим и неговите пълномощници.

Планът "Амад"

Появилият се отново клип бързо се разпространи в социалните мрежи, предизвиквайки остри реакции от анализатори, инженери и коментатори по националната сигурност, които спореха дали коментарите потвърждават дългогодишните западни подозрения относно ядрените амбиции на Иран.

По време на интервюто Мотахари също така сподели, че целта за изграждане на бомба е била преследвана и подкрепяна от "целия режим или поне от хората, които са започнали тази дейност“.

PMOI, известна още като Mojahedin-e-Khalq (MEK), разкри плана "Амад“ през 2003 г., който имаше за цел да създаде ядрени оръжейни възможности.

Това включваше производството на пет бойни глави с мощност 10 000 тона тротил, създаване на таен цикъл на ядрено гориво и подготовка за подземни ядрени опити до 2004 година.

Бойна глава с мощност 10 000 тона тротил, известна още като 10-килотоново ядрено оръжие, носи приблизително две трети от експлозивната мощност на атомната бомба, хвърлена върху Хирошима през 1945 г., което дава представа за мащаба, който учените смятат, че Иран се стреми към него.

Проектът, който се осъществяваше тайно, беше ръководен от Мохсен Фахризаде и постигна значителен напредък само за няколко кратки години.

Съгласно плана "Амад", Иран придоби няколко чуждестранни проекта за оръжия и ги усъвършенства, за да разработи свои собствени, проведе тестове на конвенционални взривни вещества, проведе експерименти с леене и машинна обработка със сурогатни материали и проучи как да интегрира бойната глава с ракета Шахаб-3.

Тези стъпки се считат за критични в разработването на ядрени оръжия, защото учените трябва прецизно да оформят взривните вещества, така че те да компресират ядрения материал навътре, процес, известен като имплозия, който задейства верижната реакция, необходима за ядрен взрив.

Основният елемент, който липсваше на Иран по време на тази програма, беше уранът или плутоният, предназначен за оръжейно производство, за гориво на бомбите, според Iran Watch, сайт, управляван от Wisconsin Project on Nuclear Arms Control, който проследява способността на Иран да разработва ядрени оръжия, балистични ракети и други оръжия за масово унищожение.

Докато планът "Амад“ беше спрян, иранските лидери по-късно разделиха ядрената програма на явни и скрити потоци.

Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), учените продължиха да използват компютърни симулации, за да тестват как би експлодирала ядрена бомба до 2009 г.

Тези симулации позволиха на изследователите да моделират дигитално как ядрените материали се компресират, запалват и освобождават огромни количества енергия, което позволи работата по разработването на оръжия да продължи дори без провеждане на реални ядрени тестове.

До лятото на 2013 г. Иран беше инсталирал над 18 000 основни центрофужни машини, устройства, които въртят проби с много високи скорости, за да разделят материалите въз основа на плътността им, и около 1300 по-нови, по-мощни модела в своите ядрени съоръжения.

Обогатеният уран

Центрофугите са основната технология за обогатяване на уран, като въртят уранов газ с изключително високи скорости, често по-бързи от 50 000 оборота в минута, за да отделят по-леките частици от по-тежките.

С течение на времето този процес увеличава концентрацията на уран-235, изотопът, необходим за захранване както на ядрени реактори, така и на ядрени оръжия.

Иран също така е натрупал запаси от приблизително 21 000 паунда уран, обогатен до пет процента, и около 815 паунда, обогатен до 20 процента.

Природният уран съдържа по-малко от един процент уран-235, което означава, че не може да се използва директно в повечето реактори или оръжия.

Обогатяването на уран до около 5% обикновено му позволява да захранва ядрени реактори, докато нивата на обогатяване над 905 обикновено са необходими за създаване на материал за оръжейно предназначение.

Материал, обогатен до 20%, се счита за особено важен, защото драстично съкращава времето, необходимо за достигане на нива за оръжейно предназначение, етап, който ядрените експерти често описват като навлизане в "опасна зона“ на капацитет за обогатяване.

Според правителството на САЩ през 2016 г. експертите са заявили, че с по-нататъшна обработка този материал би могъл да бъде превърнат в достатъчно гориво за едно ядрено оръжие само за два до три месеца.

След разкритията за секретни съоръжения през 2002 г., Иран се изправи пред международни санкции, довели до Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г., ограничаващ ядрените му дейности в замяна на облекчаване на санкциите, който беше изоставен от САЩ през 2018 г.

Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) постави строги ограничения върху броя на центрофугите, които Иран може да експлоатира, и ограничи нивата на обогатяване на уран до 3,67%, далеч под праговете за оръжейно производство, като същевременно позволи на международните инспектори да наблюдават съоръженията за признаци на незаконна дейност.

Малко след това Иран намали спазването на договорните ограничения за обогатяване, за да достигне 60% чистота, близка до оръжейно качество, което доведе до повишаване на статуса на ядрения праг.

Уранът, обогатен до 60%, се разглежда от ядрените експерти като критично ниво на предупреждение, тъй като представлява по-голямата част от работата, необходима за достигане на материал за оръжейно производство.

Държава на ядрения праг

На този етап Иран все повече се описваше като "държава на ядрения праг“, което означаваше, че притежава технологиите, материалите и знанията, необходими за изграждане на ядрено оръжие в кратък срок, дори ако такова все още не е било сглобено.

На 12 юни 2025 г. МААЕ официално обяви Иран за нарушител на задълженията си за неразпространение. На следващия ден Израел започна военна операция, насочена към военните и ядрено-горивните обекти на Иран, като им нанесе значителни щети.

През октомври 2025 г. Иран официално прекрати Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г., обявявайки, че всички ограничения върху ядрената му програма са невалидни.

Прекратяването на споразумението премахна официалните ограничения върху броя на центрофугите и нивата на обогатяване, позволявайки на Иран да разшири ядрената си инфраструктура без същото ниво на международен надзор.

Превъртаме напред към 2026 г. и Тръмп започна съвместни атаки с Израел срещу Иран.

"Нашите цели са ясни. Първо, унищожаваме ракетните способности на Иран... и способността им да произвеждат чисто нови, доста добри“, каза президентът на 2 март и добави:

"Второ, унищожаваме флота им... Трето, гарантираме, че световният спонсор номер едно на тероризма никога няма да може да се сдобие с ядрено оръжие... И накрая, гарантираме, че иранският режим не може да продължи да въоръжава, финансира и ръководи терористични армии извън своите граници", представи мотивите за началото на войната Тръмп.