Педиатри и хирурзи - най-често обвинявани в лекарска грешка

Хирурзите и педиатрите са най-често обвинявани и съдени за допусната лекарска грешка. Това стана ясно от семинар на тази тема, който се проведе в Правец.

"В България няма регистър нито на лекарските, нито на медицинските грешки. И за двете понятия няма и еднозначно определение в световен аспект, това каза акад. проф. Владимир Овчаров от Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. В САЩ се приема, че 10% от смъртните случаи в най-добрите болници са в резултат на тях.

Данни на бившата агенция "Медицински одит" (сега Изпълнителна агенция "Медицински надзор") показват, че само 8,5 на сто от всички подадени сигнали и жалби за грешки са се оказали основателни и са допуснати в резултат на лекарска небрежност“, допълни акад. Овчаров, цитиран от "Монитор".

"Дали има лекарска грешка се разбира в процес на проверка, проведена от Етичната комисия на Българския лекарски съюз или от медицински надзор, прокуратурата и следствието, каза председателят на Столичната колегия на Българския лекарски съюз д-р Асен Меджидиев. Много трудно можем да кажем в началото, когато имаме една новина за неблагоприятен изход от някакво лечение или когато имаме един човек, който е изстрадал и той се оплаква от лекар, молбата ми е да не се споменава думата грешка. Защото може и да не е така", допълни още той и посочи, че съдът е този, който заключава за какво точно става дума. Той посъветва преди произнасянето му да се говори за "неблагоприятно събитие или неблагоприятен изход от лечението".

По думите на акад. Овчаров медицината е неточна наука и една от областите, при които рискът от човешки грешки е много висок. Той посочи, че според международния класификатор има над 11 000 генетични заболявания, като само малка част от тях успяват да бъдат диагностицирани от първи път. Като причина за възможна „грешка“ той посочи и факта в дозировката на лекарството и неговото действие. Например, определени милиграми от препарата за съсирване на кръвта при някои хора действат според очаквания резултат, а при други – не.

"Причини за грешките при поставяне на диагнозата и лечението са на базата на уповаването на паметта, предаването и препредаването на медицинска информация бързо и понякога неразбрано между медицинските специалисти, нечетливите бележки в медицинското досие на пациента или в звучащи близо по наименование и поставени в един и същи шкаф медикаменти, които могат да объркат лекаря. Като причина за допускане на грешка акад. Овчаров посочи още дългите дежурства и многочасовата работа, преумората и дори субективното състояние към пациента. За пример той посочи болен, лъхащ на алкохол и в нечист вид, който лекарят преглежда бързо, за да се отърве по–бързо от него и друг – чист и интелигентен, на чиито думи по отношение на симптоматиката  докторът се предоверява