Може и да сте пропуснали новогодишното обръщение на президента на Финландия. Това е разбираемо, но жалко, защото Саули Ниинистьо каза някои забележителни неща. Речта му трябва да даде идея на Европейския съюз, която да бъде обсъждана не само в Брюксел, но особено в столиците на Швеция, Австрия, Ирландия, Кипър и Малта.
Всички тези шест държави принадлежат към ЕС, но иначе са официално необвързани, което означава, че не са членове на НАТО - трансатлантическия съюз, който поддържаше мира по време на Студената война и в момента трябва да измисли как ще реагира на евентуална подновена инвазия на Украйна от Русия, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Идеята, вдъхновена от коментарите на Ниинистьо, е следната: всичките шест неутрални държави, като се свържат с ЕС и НАТО, трябва да обърнат ултиматума, предложен от руския президент Владимир Путин на Запада, с главата надолу. Той на практика изиска НАТО да спре да се разширява завинаги, в противен случай ще атакува. Вместо това финландците, шведите, австрийците, ирландците, малтийците и кипърците трябва да обяснят, че ако той атакува, те ще се присъединят към НАТО.
Ниинистьо, разбира се, почти не стигна толкова далеч. По дипломатичния си начин той просто напомни на финландците, че тяхното „пространство за маневриране и свобода на избор включват също възможността за военно обединяване и кандидатстване за членство в НАТО, ако ние самите решим така“.
Тази свобода на избор е точно това, което Путин иска да откаже на страни като Украйна, Молдова или Грузия.
През думите на Ниинистьо наднича новото и добре дошло усещане за финландска увереност и съдба. След Втората световна война Финландия се обяви за необвързана в двустранно споразумение със Съветския съюз. Това бе прагматичен, но донякъде отчаян опит да запази суверенитета си в близост до този огромен комунистически побойник. Западните германци и други приложиха унижаващия термин „финландизация“ към този процес на преклонение в замяна на номинална независимост.
Останалите пет неутрални държави от ЕС имат различна история.
Историята на Австрия е най-близка до тази на Финландия: тя се обяви за необвързана през 50-те години на миналия век, за да сложи край на окупацията на съюзническите победители във Втората световна война, включително Съветския съюз, който постави австрийския неутралитет като условие за изтеглянето си. Въпреки това, мълчаливият бизнес модел на Австрия в днешно време се основава на сравнително приятелско отношение към Москва. Ако Путин се превърне в непредвидима заплаха, това положение вече няма да е стабилно.
Тази динамика е още по-изразена в Кипър. Тя привлече толкова много пари от руските олигарси, че понякога се нарича „руската банкова сметка в ЕС“. Но освен това нищо няма да попречи на членството на Кипър в НАТО. Островът се оспорва между гръцкоговорящия юг (който е в ЕС) и етнически турския север (който е признат само от Турция). Но и Гърция, и Турция вече са в НАТО. Кипърското членство в алианса всъщност може да стабилизира кипящия конфликт на острова.
Същата логика важи и за друг разделен остров. Частта от Ирландия, която принадлежи на Великобритания, вече не е в ЕС, но все още е в НАТО. Ситуацията в републиката е обратна. Но никой не се съмнява, че симпатиите на Ирландия в конфликт с Русия ще бъдат на Запад. И страната вече няма нужда да доказва, че нейната външна политика е независима от британците, което беше една от причините да не се присъедини отдавна към клуба.
Сред шестте държави от ЕС традицията на неутралитет е най-силна в Швеция, където е заложена в представите за национална идентичност, както в Швейцария (която не е в ЕС). След като загуби война от Русия преди повече от два века, Швеция отстъпи Финландия на Руската империя. Оттогава нататък тя вижда съдбата си в необвързаността, чувствайки се относително в безопасност зад буфера на Финландия.
И все пак двете северни нации днес виждат света по сходен начин. Ако Русия стане по-агресивна в Балтийско море, и двете ще бъдат на първа линия. Преди всичко и двете имат интерес — както и целият ЕС — да изпратят съобщение до Путин: Не приемаме вашия опит за завръщане към правото на силата и сферите на влияние; няма да позволим на великите сили отново да решават помежду си съдбата на по-малките нации.
В Европа от 21-ви век неутралитетът вече не е жизнеспособен raison d’etat (с възможното изключение на Швейцария, но това е друга история). Стратегията за необвързаност предполага, че потенциално враждебни участници спазват правила, първото от които е, че няма да атакуват неутрални нации. Путин изглежда възнамерява да докаже отново, че пренебрегва подобни норми.
Ниинистьо посочи това, като цитира Хенри Кисинджър: „Когато мирът, замислен като избягване на война, е основна цел .., международната система е на милостта на най-безмилостния член на международната общност."
В днешния контекст: Ако поставите неутралността над всичко друго, вие поставяте всички нас на милостта на Путин.
Ако Путин приеме намека и отстъпи (засега) в Украйна, неутралните страни винаги могат да изчакат. Но в дългосрочен план тяхното членство в НАТО така или иначе има смисъл.
ЕС отдавна е разочарован, че има толкова малко влияние в геополитиката. И отдавна е в противоречие със САЩ относно това дали и как да се изгради „европейска армия“, без да се объркват или компрометират командните структури на НАТО.
Приемането на всички страни от ЕС в НАТО може частично да реши и двата проблема. Европейците ще се превърнат в единен, повече или по-малко съгласуван блок в рамките на Западния алианс. В резултат и ЕС, и Западът ще бъдат по-силни.
Всъщност този път може да е единственият начин Европа да запази мястото си на масата на великите сили и да бъде взета на сериозно – дори и от безскрупулни тирани като Путин.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и редовен кореспондент на The Economist.
Още подобни анализи четете на Bloomberg TV Bulgaria

ОПЕК отново понижи прогнозата си за ръста на глобалното търсене на петрол през 2026 г.
Гърция разчита все по-малко на руски и азербайджански газ
Финансовият директор на УниКредит Булбанк с отличие „Лидерство и развитие на екипа“ в конкурса CFO of the Year
BILLA откри свой знаков обект в Бургас след реконструкция за 4,5 млн. евро
Войната в Иран накара ЕЦБ да повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г.
Последиците от войната в Иран свиват печалбата на Wizz Air с около 50 млн. евро
Демерджиев: Ще предложа главен секретар на МВР, когато намеря подходящ човек
Абровски: Държавата ще защитава земеделците от натиск и нелоялни практики
Депутатите единодушно замразиха заплатите си
Чудо в Турция: 14-годишно момиче падна от 12-ия етаж и оцеля
Легенда съсипа от критики Шпорите след провала
Португалец поема Септември
Алис Гудуин
Кот д'Ивоар без фенове на Мондиал 2026
Левски подготвя представянето на ново попълнение + ВИДЕО
Юве ще се подсилва от Реал Мадрид
3 напитки, които стимулират метаболизма веднага след ставане
Сицилиански сладки Rame di Napoli
6 билки и подправки, които са много богати на витамин C
6 зодии с много късмет до края на юни
300 ученици ще гледат на живо тенис събитието на годината благодарение на Postbank и РУО – София-град
10 лесни и вкусни рецепти за футболни мезета
Задържаха поредна порция звезди от шоубизнеса в Турция
6 месеца затвор за мъж, заплашил майка си и сестра си с убийство
Подробности за катастрофата във Варна: Дете е в болница, единият водач е бил дрогиран
Пактът за миграцията и убежището влиза в сила от утре
ВМС тренира противодействие на морски и въздушни дронове край Варна (СНИМКИ)
Парк-музей "Владислав Варненчик" се превръща в място за забавления, творчество и игри за Деня на бащата
Могат ли милион сателита с AI да предизвикат хаос в орбита? Мъск не мисли така
Вулкан в Антарктида изхвърля злато всеки ден
Фосили на 5 млн. години: Откриха най-голямото китово гробище в Индийския океан
НАСА представи лунни модули за ключовата мисия „Артемида III“
Климатичните промени застрашават милиони домове в Лондон, Есекс и Кент
Ледникът на Страшния съд се топи все по-бързо