Малкият човек-ракета Ким се завърна, а оръжията му са още по-плашещи

Хвърлете мислите си назад във време преди пандемията, преди президентът Путин да заплаши Украйна и президентът Си да засили заплахите си за Тайван. Големият международен страх беше конфронтацията на Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. Беше края на 2017 г. и може би двамата най-тънкообидни световни лидери мобилизираха своите словесни и военни арсенали, изнервяйки всички.

Сега "Little Rocket Man" (Малкият човек-ракета) се завръща и играчките му стават все по-тревожни. През първите 25 дни на тази година Северна Корея извърши пет отделни тестови изстрелвания на ракети с малък обсег, включително бързи и маневрени хиперзвукови оръжия.

Последният тест включваше две крилати ракети, изстреляни в морето край източното крайбрежие на КНДР вчера. Миналия четвъртък държавните медии пуснаха силни намеци, че Ким Чен Ун планира да се върне към тестването на ядрени бойни глави и междуконтинентални балистични ракети с голям обсег на действие (ICBM).

Тръмп подигравателно нарече Ким "Малкият човек-ракета", а Ким осъди "американския глупак с психични отклонения". Севернокорейците изпробваха ядрена бойна глава, а след това МБР, която може да я хвърли върху континенталната част на САЩ. Тръмп изпрати "армада" от военни кораби и заплаши с "огън и ярост".

Напрежението обаче бързо се разсея и в рамките на няколко месеца те се усмихваха и се ръкуваха на среща на върха в Сингапур. Ядрените опити бяха прекратени малко преди първата среща на Ким с Тръмп и така и не бяха подновени.

Сега, повече от четири години и един американски президент по-късно, Северът изглежда е на път да се върне към лошите стари времена. Ако Ким премине от тестване на оръжия, които биха могли да доставят ядрени бойни глави в Сеул и Токио, към тези, които биха могли да достигнат до Вашингтон, президентът Байдън ще отговори ли по същия начин като Тръмп? Ще бъде ли принуден Ким да ескалира от натиска на международните санкции, които, в съчетание с пандемията, са причинили хаос в икономиката на страната му?

Подобен ход би върнал полуострова в ситуацията от 2017 г. - огън и ярост са на хоризонта.

Редуващите се цикли на конфронтация и спад на напрежението, които характеризират отношенията на демократичния свят със Северна Корея, несъмнено навлизат в подновен период на напрежение. Но Северът заплашваше да изостави своя мораториум върху тестовете и преди и не успя да го изпълни. Пълна криза не е неизбежна или поне не за известно време.

Когато Ким извърши последните си ядрени и междуконтинентални изпитания през 2017 г., те бяха въпрос на научна и военна практичност, необходими за поставяне на последните щрихи в неговата ядрена способност за голям обсег. Не е ясно дали неговите учени са намалили успешно ядрените бойни глави до размер, който може да бъде монтиран на междуконтинентално оръжие.

Но последните тестове успяха да повдигнат отново въпроса дали Северът е в състояние да създаде облак с формата на гъба над американски град. За американските генерали и политически лидери съмнението е мощен възпиращ фактор за всяка атака или "обезглавяване" на Ким.

След като осигури полицата си за ядрено застраховане, Ким вече няма спешна нужда да предприема действия, които да разстроят враговете му, нито единствения му важен приятел - правителството на Китай, което съжалява за ядрените стремежи на Ким, защото те застрашават мира в собствения му заден двор.

През 2017 г. гневът на Си беше цена, която Северът беше готов да плати. Сега Ким трябва да поддържа Си щастлив или най-малкото да избягва излишно да го вбесява. Реколтата тази година беше слаба, което доведе до по-малко храна от всякога за народа. Ким разчита на Си за спасение.

"Търпението на Пекин има граници", пише Андрей Ланков, експерт по Северна Корея, на уебсайта NK News, цитиран от The Times.

"Ако севернокорейците възобновят ядрените опити и изстрелването на ICBM, това ще предостави добро оправдание за САЩ да увеличат военното си присъствие в региона. Китай не иска повече самолетоносачи, които пътуват по тихоокеанските води близо до неговото крайбрежие, така че би искал Северна Корея да се придържа към мораториума."

През март в Южна Корея ще се проведат президентски избори, за да избере наследник на сегашния либерал, 69-годишният Мун Дже-ин, който положи големи усилия да се справи Ким. Военното напрежение плаши избирателите в Юга и има ефект, като помага на по-твърдолинейните консервативни партии. Ким ще се надява Демократическата партия на Мун да спечели отново - още една причина да не е разклащал лодката поне два месеца.

След това се нарежда САЩ. За сбиване са нужни двама, а Байдън не е кавгаджия, какъвто беше неговият предшественик. Администрацията на Байдън признава сложността на корейския проблем. Всяка враждебност, която той трябва да спести, е насочена към двама яки антагонисти - Си и Путин.

Президент, който вече се бори с ниски рейтинги на одобрение, няма нужда от нови врагове. Ако Северът тества повече ядрени бомби или междинни балонни ракети, Байдън ще трябва да реагира, но той може да избере засилени санкции, а не нови военни разполагания. Ако това не стане, той ще продължи търпеливо да чака Ким да дойде на масата за преговори.

За съжаление няма признаци това да се случи. Надеждно подпрян от Китай от една страна, защитен от ядреното си възпиране от друга, Ким не показва признаци да се поддаде на натиска върху него. Това е едно от най-забележителните неща за него: че един изолиран лидер без приятели може толкова успешно да диктува собствените си условия.

Ако САЩ продължат да го игнорират, той без съмнение ще започне отново да тества ужасните си оръжия един ден - но по свои собствени причини и когато той избере.