Ами и ако метрото спре? Споделеното пътуване остава отговорът на липсата на транспорт

За пореден ден София остана без наземен градски транспорт и това създаде големи затруднения на живеещите в над милионната столица. И ако в първите дни изглеждаше, че проблемът ще се реши бързо, на този етап няма такива индикации, а дори напротив – все по-голяма става възможността и за спирането на метрото. А ако това стане следва само едно – градски апокалипсис.

Как обаче отговарят хората на създалата се ситуация, която на практика ги държи като заложници? Едни просто разчитат на краката си, или на велосипеди. Принципно не чак толкова лош, дори здравословен вариант, стига обаче да си млад човек, който няма деца за „разкарване“ по градини, училища, школи, тренировки... Или пък възрастни или болни роднини, които трябва да отидат до лекар. Други разчитат на такситата, все повече от които вече съвсем директно предварително си уговарят „допълнителен бакшиш“, особено ако си търсите такси в час пик. Така де – ако искате по-бързо да дойде шофьорът, трябва да му станете по-симпатичен по някакъв начин. Така дългите курсове си излизат с до десетачка отгоре, като прибавим и по-тежкия трафик.

На фона на това все повече се разрастват групите в социалните мрежи за споделено пътуване в столицата. Създадената едва преди броени дни група във Facebook “Споделено пътуване в гр. София“ вече има над 6800 членове, като броят им расте с всеки изминал час. Отделно десетките фейсбук групи и страници на отделни столични квартали от дни са изпълнени с постове кой откъде тръгва, откъде минава и къде може да остави свои съкварталци. Стотици са вече и постовете на хора, които предлагат напълно безплатно да превозят завършващи до училище за полагането на матурите тази седмица.

Всъщност, споделеното пътуване отдавна е на почит у нас. От повече от десетилетие то се използва за предвижване между големите градове, като пътуващите си разделят парите за гориво и по този начин пестят време и пари. Само за пример в най-голямата група за пътуващи от София за Бургас има над 41 000 души, а други 2 подобни групи имат съответно 38 000 и 22 000 участници. В най-голямата група за пътуващи между София и Пловдив пък има над 73 000 души. Разбира се, в случая винаги има известен риск при какъв шофьор се качваш, както и това дали някой шофьор или пътник няма „да ти върже тенекия“ и да не стигнеш навреме до другия град. За целта обаче вече има и мобилни приложения, чрез които може да дадеш рейтинг на шофьора, а той от своя страна – оценка на пътуващите с него. А всичко това е видимо за следващите пътуващи. Модераторите на групите също следят и при груби нарушения изключват от групата провинилия се.

Бумът на споделеното пътуване очевидно доведе и до сериозно намаляване на броя на автобусите, пътуващи между големите градове. Бърз поглед на разписанието на Централната автогара в София ясно показва, че автобусите по дадена дестинация (с изключение на линиите от София до морето) рязко са намалели в сравнение преди 10 години. Случайно или не на няколко пъти бе направен и опит за ограничаване на споделеното пътуване, съпроводен със заплахи за солидни санкции за шофьорите. За това „помогнаха“ и нелегалните „транспортни фирми“, които без да имат необходимия лиценз за превоз на пътници, често возеха в маршрутки много хора от провинциален български град до друг такъв, или дори понякога до чужбина. В крайна сметка обаче споделеното пътуване между градовете си остава най-използвания транспорт от младите хора в последните години.

Може ли споделеното пътуване за завладее и София?

В краткосрочен план такава опция е най-доброто, което може да се случи при липсата на градски транспорт. Защото обратното означава милион коли по улиците и булевардите на София, задръствания, пътни инциденти, замърсяване на въздуха и още по-големи разходи за шофьорите. Но ако тази инициатива се разрасне като цяло, тя може и сериозно да заплаши в бъдеще финансовите резултати на столичните транспортни дружества. Защото метрото може и да е без алтернатива в София, но автобуси, тролеи и трамваи се конкурират с удобството на колите. И както виждаме по улици и булеварди – не са спечелили битката. А всеки изминал ден без градски транспорт ще тласка все повече хората обратно по колите им. Нещо, което уж мъчещата се да стане някога „зелена“ София не иска.