Доц. Балтакова: Фрапираща алчност е причина за катастрофалните наводнения

Основните причини за катастрофалните наводнения в Царево и Елените са системни пропуски и дълбоко непознаване на природата. Причините за бедствията по Черноморието се коренят в липсата на воля за промяна. "Цялата ситуация е предизвикана основно от застрояването на една естествена форма в релефа. Това е река и то в нейната устиева част." Това каза доц. д-р Ахинора Балтакова, преподавател в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Според нея големият проблем е дълбокото непознаване на природата от нашето общество. За мен природата не трябва да бъде борена. Ние трябва да бъдем в съответствие с нея.

Според доц. Балтакова тежката ситуация в Елените и Царево е предизвикана основно от застрояването на естествени форми в релефа – особено в устиевите части на реки. Тя дава пример с малка рекичка в Елените, която въпреки мащабите си, е със стръмен наклон от склоновете на Стара планина и се зауства чрез конус в тясна плажна ивица. Още през 70-те години на миналия век е имало възражения от технически лица, че планираното застрояване там е рисково поради пороен характер на реката и липса на адекватни съоръжения за намаляване на щетите.

Пропуски в институциите и "фрапираща алчност" 

"В България, за съжаление, наблюдаваме една фрапираща алчност, бих казала."

Доц. Балтакова изразява недоумение как строителни планове са били одобрени въпреки тези възражения. Тя посочва "фрапираща алчност" у хората с възможности, които "искат да реализират своите планове на всяка цена", заобикаляйки препоръки, вероятно чрез "вратички в законите". Подчертава се, че има "фрапиращи нарушения" в законността на издадените разрешителни, включително фактът, че много сгради в Елените нямат Акт 16.

Масивно застрояване и непознаване на природата

Експертът наблюдава масивно застрояване по Черноморието през последните десет години, включително на плажни ивици, дюни и речни корита. Тя критикува желанието да се строи "близо до плажа", тъй като плажната ивица е динамична и се залива при най-малката буря. Според нея, това е резултат от "дълбоко непознаване на природата от нашето общество".

"В последните, може би около десетина години, има един пик на застрояването. Застрояват се плажни ивици дори. Застрояват се дюни, застрояват се реки, които са малки. И след това, при най-малкия щорм (този плаж е една много динамична ивица), той се залива. Това е дълбоко непознаване на природата."

Занемаряване на превантивните мерки и съоръжения

България има дълга история в укрепването на поройни райони и противоерозионни мероприятия, датиращи от началото на 20-ти век. Създаденото през 1905 г. Бюро за борба с пороищата е залесило голяма част от среднопланинския пояс и е изградило баражи за намаляване на скоростта на водата и отлагане на наноси. Доц. Балтакова обаче подчертава, че тези съоръжения не се поддържат и са "зарязани", което допринася за мащаба на щетите.

Относно решаването на проблема в съществуващи вече застроени конфликтни зони доц. Балтакова не вижда воля.

"Аз не виждам никаква воля за това в инвеститорите, нито в държавните институции да го направят."

Тя смята, че ако не бъдат изличени незаконните постройки, тяхното узаконяване и последващо укрепване ще бъде "доста сложна задача и много скъпа". Това включва инспектиране на водосборите, ремонт или изграждане на нови съоръжения, отводнителни системи и дренажи – всичко с експертиза, която също е скъпа. Необходимо е комплексен подход на държавно ниво, ангажиращ множество специалисти – геоморфолози, лесовъди, хидростроители и други.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria