Конституционният съд образува дело за промените в Закона за ДАНС

Конституционният съд образува  по искане на 59 народни представители от 51-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на изменението на новите текстове от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, приети от Народното събрание на 02.10.2025, обнародвани в бр. №90 от 28 октомври 2025 г. на Държавен вестник.

Докладчик по делото е съдия Сашо Пенов.

С промените бяха орязани правомощията на президента при назначаване и освобождаване на председател на агенцията. До промените в закона председателят на ДАНС се назначаваше с указ на президента. Държавният глава Румен Радев наложи вето върху текстовете, но миналата седмица то беше преодоляно от мнозинството в Народното събрание.

След това 59 депутати сезираха КС. Освен от „Възраждане“, под искането се подписаха трима депутати от „Продължаваме промяната“, 13 – от „Алианс за права и свободи“ и от парламентарната група на „Величие“.

В него те искат КС да обяви за противоконституционен чл. 8 от Закона за ДАНС. В него вече се казва, че председателят на агенцията се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет, докато преди това ставаше след указ на президента. Правомощията на президента са отнети и при освобождаването на председателя на ДАНС, което също вече става с решение на парламента, а не с негов указ. С новите и оспорени текстове беше решено шефът на ДАНС да има вече трима, а не двама заместници.

В искането си до КС депутатите подчертават, че законопроектът е бил приет без дебат, без събрани становища и е бил разгледан от Комисията по вътрешен ред и сигурност, а не от ресорната Комисията за контрол над службите за сигурност.
Според тях приетите текстове противоречат на чл. 8 от Конституцията, постановяващ принципа на разделение на властите, на чл. 92, чл.98, ал. 7 и чл. 100, според които президентът е държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, който има ръководна роля по въпроси, касаещи националната сигурност.

„Налице е пряка намеса от страна на законодателната власт в правомощията на президента. Въпросното решение е прието от Народното събрание при висящо положение на и.ф. председател на Държавна агенция“ Национална сигурност“ Деньо Денев след изричен отказ на президента да назначи същия, чиято кандидатура е предложена от Министерски съвет“, се казва в искането. В него депутатите напомнят, че като върховен главнокомандващ, президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и изброяват специфичните функции на ДАНС, припомня "Лекс".

Според депутатите философията на досегашната разпоредба, с която председателят на ДАНС се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет е била в баланса на властите.

„С приетото изменение на Закона се създават опасни за националната сигурност предпоставки изборът на председател на Агенцията да е предмет на нечистоплътни задкулисни политически сделки, включително и при условията на враждебни на българските интереси външни геополитически фактори с влияние върху парламентарни политически субекти, особено при фрагментиране на парламентарното представителство“, пишат депутатите.

Според тях избирането на кандидатура, „плод на задкулисни политически договорки“ е в директно противоречие на чл. 3, ал. 1, т.6 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно, който ДАНС трябва да работи при политически неутралитет.
„Non sense от конституционна гледна точка е вмешателството на НС в оперативната дейност на президента, който е обединител на нацията и който заедно с орган на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет в състояние на споделена компетентност определяха председател на агенцията като с приетите изменения се дерогират и разпоредбите на чл. 105 и чл. 114 КРБ , съгласно които Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“, се казва още в искането.
Депутатите заявяват също, че с решението на парламента са дерогирани правомощията на президента и на Министерския съвет, като е иззета властта им и оперативните управленски функции.

„Така с решение на Народното събрание се нарушава конституционно установеният баланс между трите власти и се пренебрегва Конституцията, което е нарушение на принципа на правовата държава, залегнал в член 4, ал.1, както и принципа за върховенство на Конституцията, залегнал в член 5, ал. 1 от нея. Конституционно нетърпимо е Народното събрание самоволно да взема решения, които не са в рамките на неговите конституционни правомощия“, пишат вносителите.