Кристалина: От 1 януари България ще има пълното право за вземане на решения в еврозоната

Директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си, важна е дисциплината. Тя отбеляза, че от 1 януари България ще има пълното право за вземане на решения в еврозоната. Георгиева  "празнува трудно заслуженото постижение".

Министерството на финансите и Българската народна банка организират днес конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната". Тя се провежда в резиденция "Бояна" и е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година.

"Сега България ще има право да запази своята ценова стабилност и да вземе своето място на масата за взимане на решения. Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България". Тя заяви, че "като погледне към бъдещето на България съм уверена, че ще бъде, както при Хърватия, еврото ще донесе добавена стойност за страната".

Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние. Добрата парична политика е предусловие за сближаване с еврозоната. Задължението, което идва с еврото, е отговорността, гласът на България в еврозоната. Как да се справим? С отговорни политики, които да опазят икономическата стабилност и производителността на частния сектор, посочи тя.

"Така че, нека да сме наясно с фактите. Живота в България се е подобрил от присъединяването към еврозоната. И все още страната не е отличник по отношение на машината за конвергенция в Европа и в Европейския съюз. От началото на преговорите за присъединяване от 2000 г. покупателната способност на ББП на глава на населението беше по-малко от една трета от средното за Европейския съюз. В 2024 г. е стигнало до около две трети от средното. Наистина, съществена разлика прави това за живота и поминъка на хората, но не е и няма да бъде достатъчно за българите. Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си. Предизвикателството пред нас все е още е на лице, а задачата е да вземем приемането на еврото, да го обединим с добри политики и да издигнем конвергенцията и сближаването към следващото ниво".

Кристалина Георгиева изреди ползите за Хърватия, когато страната беше приета в еврозоната през 2023 година.

"България е още по-готова, повече от готова, благодарение на Валутния борд, мерките, които сме взели, държавната политика за осведоменост за преминаването от лева към еврото. Има лека носталгия. Това, което е по-притеснително е политизирането на тази носталгия. България обаче ще има още по-големи ползи от присъединяването към еврозоната, каквито вече има от евроинтеграцията. Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние“, отбеляза тя и добави:

"Уверена съм, че бъдещето на България в еврото ще доведе до полза за страната. Българите искат да видят ускоряване на конвергенцията. Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт само по себе си. Задачата е да обединим еврото с добри политики, за да се издигнем на следващо ниво. България трябва да се стреми към по-високи нива на ръст, за да стигне покупателна способност поне равно на нивото на ЕС през идното десетилетие", заяви Кристалина Георгиева. 

Тя подчерта, че предизвикателствата са изтичането на мозъци, намаляването на населението. Как да се справим? С отговорни политики, които да опазят икономическата стабилност и производителността на частния сектор“, категорична е Георгиева.

Тя изброи три приоритета за България: фискална дисциплина, рисковете за стабилността на икономиката - затягане на макроикономическата политика, за да се избегне прегряването, както и  ускоряване на структурните и управленските реформи - от критично значение, за да се увеличи производителността и реалните доходи. 

На 8 юли тази година България получи финално "да" от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Това ще стане точно 19 години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Изказвания ще бъдат направено и от президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, министъра на финансите Теменужка Петкова, управителя на БНБ Димитър Радев, комисаря за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването Валдис Домбровскис и Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.