България първа в ЕС по брой на хора, получаващи минимална работна заплата

Според Евростат, около 13 милиона работници в 21 страни от ЕС получават минимална работна заплата или по-малко. Европейската комисия активно подкрепя справедливите и адекватни минимални заплати, за да осигури достоен стандарт на живот за всички работници.

Но кои страни имат най-висок дял на лицата, получаващи минимална работна заплата – и къде тези работници се радват на най-голяма покупателна способност?

Евростат изчислява, че през 2022 г. делът на служителите, получаващи по-малко от 105% от минималната работна заплата, е варирал от 2,6% в Чехия до 13,0% в България.

Тъй като концепцията за доходи в определението за минимална работна заплата и в проучването на доходите се различава, Евростат определя прага на 105% от минималната работна заплата (надценка от 5%), за да се приближи до дела на лицата, получаващи минимална работна заплата.

Въпреки че данните отразяват ситуацията през 2022 г., те бяха публикувани едва в края на 2025 г., тъй като Евростат публикува тези оценки на всеки четири години, за да проследи дългосрочните тенденции и да предостави по-ясна представа за ситуацията.

Поне един на всеки десет работници в седем страни от ЕС

Делът на работниците, получаващи минимална работна заплата или по-малко, е 10% или по-висок в седем страни от ЕС. Наред с първокласираната България, сред тях са Франция (12,7%), Словения (12,6%), Румъния (10,5%), Гърция (10,2%), Полша (10,1%) и Унгария (10%).

В другия край на скалата, Чехия (2,6%), Португалия (3,1%), Естония (3,3%), Нидерландия (3,5%), Малта (3,5%) и Испания (3,6%) регистрират най-ниските пропорции — всички под 4%.

Сред най-големите икономики в Европа, Франция има най-висок дял на лицата, получаващи минимална работна заплата (12,7%), в сравнение с 8% в Германия, 6,5% във Великобритания и 3,6% в Испания.

Според ОИСР колективното договаряне играе ключова роля за оформянето на тези цифри.

„Страните с по-силни трудови институции и колективни трудови договори са склонни да имат по-малко случаи на работници, получаващи заплащане под минималната работна заплата“, обяснява д-р Стефано Филауро от университета Сапиенца в Рим пред Euronews Business.

Той добави, че развитите икономики с по-висококвалифицирани и високоплатени сектори са склонни да имат по-малко нископлатени работници, докато слабите трудови инспекции и ограничените санкции за неспазване често позволяват продължаващото недостатъчно заплащане.

В Италия, Австрия, Швеция, Дания или Финландия няма законоустановена минимална работна заплата.

Турция се откроява като основен аутсайдер

Турция остава аутсайдер, с много по-голям дял работници на или под минималната работна заплата. Конфедерацията на прогресивните синдикати на Турция (DİSK) съобщава, че 37,5% от турските работници са получавали минималната работна заплата или по-малко през 2022 г.

Данните за Обединеното кралство и Турция идват от национални източници, а не от Евростат, така че не са пряко сравними с данните на ЕС.

В средата на 2010-те години Евростат изчисли, че около 43% от турските работници са получавали минимална работна заплата, като подобни данни бяха отчетени и през 2020 г.

„В Турция минималната работна заплата отдавна е престанала да бъде праг и се е превърнала в средна работна заплата“, заяви DİSK в изявление през октомври 2025 г. „С постоянен натиск върху правата на синдикатите, милиони работници са принудени да оцеляват на или около минималната работна заплата.“

Колко хора получават минимална работна заплата?

Според ОИСР точният брой на получаващите минимална работна заплата е труден за определяне и често варира в различните източници на данни. Евростат предоставя свои собствени оценки, но малките фирми често са изключени, което означава, че истинският брой вероятно е по-висок.

Използвайки данни от 2022 г., Франция е имала най-голям брой получаващи минимална работна заплата през 2024 г. - около 3,5 милиона души - следвана от Германия с 3,2 милиона.

В 21 страни от ЕС общият брой е бил 12,8 милиона. Обединеното кралство е имало около 1,9 милиона, докато Турция е регистрирала 11,2 милиона - само с 1,6 милиона по-малко от общия брой на тези 21 държави от ЕС.

Минимална работна заплата и неравенство в доходите

Докладът „Въздействието на минималните заплати върху неравенството в доходите в ЕС“, публикуван от Съвместния изследователски център на Комисията, посочва, че политиките за минимална работна заплата оказват влияние върху разпределението на националния доход в страните от ЕС и по този начин те също имат потенциал да повлияят на разпределението на доходите сред цялото население на ЕС.

Покупателната способност на минималната работна заплата варира значително в Европа. Петте държави с най-високи минимални заплати по стандарти на покупателна способност (СПС) са Люксембург (2035), Германия (1989), Нидерландия (1937), Белгия (1812) и Ирландия (1653).

Най-ниските стойности са регистрирани в Естония (886), Латвия (905), България (922), Чехия (936) и Словакия (963).

Страните кандидатки за ЕС Северна Македония (1069), Турция (1062) и Черна гора (1058) имат по-високи минимални заплати в СПС от няколко държави членки на ЕС.

През октомври 2022 г. Европейската комисия прие директива относно адекватните минимални заплати в ЕС, целяща да гарантира, че доходите на работниците са достатъчни, за да осигурят достоен стандарт на живот в целия Съюз.