ЕК: Риск от несъответствие на бюджетните планове на България с фискалните изисквания на ЕС

Европейската комисия представи на държавите от ЕС икономическите си приоритети за 2026 г., в които определя основните икономически и социални приоритети за укрепване на конкурентоспособността на ЕС. Сред оценките фигурира и такава за бюджетните планове на правителството у нас за следващата година. В условията на сложна геополитическа среда ЕК призовава за координирани действия за повишаване на производителността, стимулиране на иновациите и увеличаване на стратегическите инвестиции. Препоръката е част от есенния пакет документи, оповестени днес в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки, съобщи БТА.

В оповестения днес пакет документи се стъпва на устойчивата, макар и умерена, икономическа перспектива – стабилен трудов пазар, растящо вътрешно потребление и отслабваща инфлация. 

Същевременно ЕС продължава да се сблъсква със структурни предизвикателства, сред които ниска производителност, демографски натиск, значителни нужди от инвестиции в отбрана и изисквания, свързани със зеления и цифровия преход. Поради това Еврокомисията подчертава необходимостта държавите членки да укрепят конкурентоспособността си, да поддържат здрави публични финанси и да насочват ресурсите си към стратегически инвестиции.

В рамките на есенния пакет документи ЕК оценява съответствието на всички държави членки с фискалните правила на ЕС. За част от тях бяха идентифицирани рискове, а девет държави остават в процедура при прекомерен дефицит. Предложена е и специфична препоръка за еврозоната, която акцентира върху необходимостта от стабилни финанси, премахване на пречките пред отбранителната индустрия, пълно изпълнение на Националните планове за възстановяване и устойчивост до август 2026 г., развитие на уменията, повишаване на участието в трудовия пазар и по-ефективно функциониране на единния пазар чрез регулаторни подобрения и насърчаване на инвестициите в иновации и стратегически сектори.

В контекста на нарастващи геополитически рискове Европейската комисия поставя отбраната сред основните стратегически приоритети в есенния пакет на европейския семестър за 2026 г. Документът очертава как държавите членки трябва да адаптират бюджетните си политики, индустриалното развитие и човешките ресурси, за да укрепят отбранителните способности на ЕС.

По-голяма гъвкавост за растящите разходи за отбрана

Един от ключовите акценти е, че държавите членки ще разполагат с по-голяма свобода при увеличаването на военните си бюджети. Комисията взема предвид възможността за повишаване на разходите за отбрана, особено за 16 страни, за които е активирана националната клауза за гъвкавост. Това означава, че допълнителните военни разходи няма автоматично да се считат за нарушение на фискалните правила.

Тази стъпка е мотивирана от продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и необходимостта ЕС да засили стратегическата си автономия.

Еврокомисията препоръчва на държавите от еврозоната да премахнат регулаторните и административните пречки, които забавят производството на оръжие, доставките на боеприпаси и разработването на нови отбранителни технологии.

Целта е да се увеличи производственият капацитет на европейските предприятия в областта на отбраната, така че ЕС да може да реагира по-бързо на кризи и да намали зависимостта си от външни доставчици.

Препоръки на ЕК към страните от еврозоната

ЕК прие становища относно проектобюджетните планове за 2026 г. на 17 държави от еврозоната. Дванадесет държави — Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия са оценени като съвместими с фискалните правила на ЕС и са поканени да продължат с планираната финансова политика. Три държави - Хърватия, Литва и Словения са оценени като изложени на риск от несъответствие и са призовани да предприемат мерки, за да приведат фискалната си политика в съответствие с препоръките. Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от съществено несъответствие. За останалите държави от ЕС, които не са в еврозоната, седем са оценени като съвместими - Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния, а три държави - България, Унгария и Испания са в риск от несъответствие.

За първи път Европейската комисия предлага препоръка, посветена изцяло на човешкия капитал. Тя призовава държавите членки да приоритизират образованието и уменията в стратегически сектори - чист енергиен преход, кръгова икономика, индустриална декарбонизация, здравеопазване и биотехнологии, земеделие и биоикономика, отбрана и космос, както и да укрепят програмите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, да обърнат тенденцията на спад в базовите умения, да мобилизират публични и частни инвестиции в хора и да подобрят събирането на точни, навременни данни, които да отразяват промените на пазара на труда и появата на нови професии.

Докладът за механизма за предупреждение, който служи за ранно идентифициране на макроикономически дисбаланси, посочва седем държави за задълбочени прегледи през 2026 г. - Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия, Швеция и Румъния. Новият европейски макроикономически доклад предоставя преглед на рисковете и възможностите пред икономиките на ЕС в бързо променящата се среда, като обръща внимание на предизвикателствата пред производителността, уязвимостите в ЕС, необходимостта от укрепване на конкурентоспособността чрез иновации, задълбочаване на единния пазар и мобилизиране на частни инвестиции. Разглеждат се и високите нива на спестявания в Европа, потенциалът на ЕС за спестявания и инвестиции, ефектът от увеличените разходи за отбрана и възможностите за укрепване на индустриалния капацитет чрез координирани обществени поръчки.

Комисията публикува и доклади за наблюдение след програмите за Ирландия, Гърция, Испания, Кипър и Португалия, в които се оценява икономическата, фискалната и финансовата им ситуация и способността им да обслужват дълга си. Заключението е, че всички пет държави запазват капацитета си за изплащане на задълженията. Съвместният доклад за заетостта показва, че трудовите пазари остават стабилни, но съществуват структурни слабости, като бавен растеж на производителността и значителен недостиг на работна сила и умения. Докладът включва и първоначалния етап от анализа по рамката за социална конвергенция, който определя девет държави, включително България, за по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г.

Какво се отнася за България

В рамките на оценките на Европейската комисия България е посочена в две ключови области. На първо място България е сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания.

Според европейските разпоредби в областта националните фискални рамки в ЕС представляват правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети, включително фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и независими фискални институции. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план с определена траектория на разходите („net expenditure path“), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3 на сто от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите ежегодно докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „escape clauses“ като отбранителни инвестиции.

Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.

Европейският семестър е ежегоден процес на координиране на икономическите и социалните политики в ЕС, по време на който държавите от ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на европейско равнище. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който започва през есента с представянето на икономическите и социалните приоритети от страна на Европейската комисия и приключва през октомври следващата година, когато държавите от ЕС представят своите проекти на бюджетни планове.