Европа има догонваща роля в плана за Украйна, а ще поеме основната финансова тежест

Украинският президент Зеленски е изправен пред два трудни избора - да подпише споразумение, признаващо териториални загуби, което би довело до сериозно вътрешно напрежение и дори гражданска война или да откаже да подпише и да продължи борбата, но с цената на още хиляди жертви и продължаващо руско настъпление. Международните последствия от приемане на териториални придобивки чрез агресия са опасен прецедент, който може да бъде използван от други държави (напр. Китай и Тайван). Това каза Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Гостът коментира мирния план за конфликта в Украйна, ролята на САЩ (и по-специално Доналд Тръмп), икономическия натиск върху Русия, бъдещето на Украйна, ролята на Европа и паралелите със ситуацията в Близкия изток. По думите му както за Украйна, така и за Близкия изток, мирните планове са изправени пред огромни предизвикателства поради фундаментални различия в позициите на основните играчи и липсата на единен подход, 

Предложеният мирен план за Украйна (първоначално 28 точки, редуцирани до 19) не съдържа съществено нови елементи, кореспондирайки с по-ранни руски искания и 12-те точки на Китай. Русия не е променила позицията си и на милиметър от своите първоначални искания, базирани на нейната доктрина.

Налице е силно участие на САЩ, но планът е критикуван от конгресмени и сенатори от двете американски партии, които твърдят, че той подкопава международния принцип за непроменимост на суверенните граници чрез агресия.

САЩ, Украйна и Китай настояват за спиране на бойните действия (с буферна зона) преди започване на преговори. От друга страна Русия е отворена за диалог, но не и за спиране на бойните действия, докато не бъдат изпълнени целите на "специалната военна операция". Тази пропаст прави преговорите изключително трудни, подчерта Керемедчиев. 

Тръмп демонстрира колебания в позицията си – от приятелски разговори с Русия, през разрешаване на Украйна да нанася удари в Русия, до омекотяване на тона към Москва, като това непостоянство се влияе силно от личните срещи. Затова Зеленски спешно планира посещение в САЩ.

Руската икономика продължава да функционира на военно-времеви нива, въпреки многобройните пакети със санкции.

Натискът на Тръмп върху Индия и Китай да спрат да купуват руски петрол е имал ефект, като държавни компании са преустановили търговията, добави Керемедчиев. Санкциите срещу "Роснефт" и "Лукойл" също оказват икономически натиск, а посещенията на руски икономически съветници (Кирилов Димитриев) в САЩ за срещи с преговарящи от обкръжението на Тръмп показват, че Русия усеща натиска.

Европейските държави имат "догонваща" роля, често реагирайки на предложенията на САЩ, вместо да ги инициират. Европа ще поеме основната финансова тежест за възстановяването и поддържането на Украйна (не само военна помощ, но и бюджетна издръжка).

Нарастващото недоволство сред някои страни членки и възходът на антиукраинска реторика в европейските избори могат да повлияят на общата политика на ЕС.

Повечето мирни планове не включват адекватни гаранции за бъдещата сигурност на Украйна. Европейските партньори призовават за членство в НАТО или гаранции тип член 5, но Русия категорично отхвърля подобно членство в алианса.

Първоначалният план от 28 точки е включвал гаранции за независимостта на Украйна от САЩ (тип член 5, но без членство в НАТО), посочи гостът. Някои предложения, като числеността на украинската армия (70 хил. от Русия, 600 хил. от САЩ, 100 хил. от Европа), са нереалистични.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria